НОСИМ ЛИ КРЪСТА СИ

Християнин е човек, който улеснява хората да вярват в Бога. Да даваш ясни сигнали за това, че си струва да бъдеш Божий последовател, и с това да повлияеш положително на другите – едва ли има по-висше призвание в живота. Всеки от нас, при това ежедневно, стои на някакъв „амвон” и изнася някаква „проповед”. Какви ли са посланията, които нашите „слушатели” улавят? Дали показваме, че е привилегия да носим кръста на страданието и саможертвата заради Христос, или създаваме впечатлението, че да си християнин означава да бъдеш мрачен и депресиран. Християните, които „носят” кръста си, преминават по-жизнерадостно през живота, отколкото тези, които го „влачат”. Често предпочитаме „кръста” на някого другиго, защото той ни се вижда по-удобен, по-комфортен. Предпочитаме неговия живот, неговите житейски условия и т.н. Но ако нашето християнство не действа точно там, където се намираме, то няма да действа където и да е другаде.

,,Господи дължиш ми обяснение“  п-р Едуард Кешишян