НУЖДАЕМ СЕ ОТ БЕЛТЪЧИНИ

 Белтъчините съдържат аминокиселини, изградени от въглеродни, водородни и кислородни атоми, подобно на въглехидратите и мазнините, но съдържат и четвърти елемент, характерен за протеините-азот.

Изграждат основната структура на организма. В стомаха под действието на пепсина се накъсват връзките на аминокиселините. В тънкото черво под действието на трипсина от панкреатичния сок и други ензими приключва разделянето на всички аминокиселини. Освободените аминокиселини се абсорбират в тънкото черво и преминават в кръвта. Телесните клетки използват аминокиселините за да образуват собствени протеини. Белтъчният обмен се характеризира с висока интензивност, поради, което белтъците в човешкото тяло при средна продължителност на живота се обновяват изцяло около 200 пъти, или три пъти годишно.

Функции:

Пластична-основен градивен материал

Каталитична-основен компонент на всички ензими- биокатализатори в обмяната.

Транспортна-свързват и транспортират кислорода в кръвта (хемоглобин), мастите (липопротеини), въглехидратите (глюкопротеини), металите (трансферини), витамини, хормони, лекарствени вещества.

Хормонална-белтъците са в основата на ендокринните функции. Голяма част от хормоните са белтъци или полипептиди: инсулин, хипофизарни, тиреоидни и паратиреоидни хормони.

Защитна-участват в изграждането на имунните тела.

Енергийна-част от белтъците се окисляват и се използват за задоволяване на енергийните нужди. Един грам белтъчини отделя 4 кал. енергия. При недостатъчен внос на въглехидрати и мазнини, използването на белтъците като източник на енергия значително се усилва.

  При недоимък – при продължителен недостиг- значителни промени в органите и тъканите, които се възпроизвеждат най-интензивно – кръвотворна система, зародишна полова тъкан, чер дроб, лигавицата на тънкото черво. Нарушава се синтеза на имунните белтъчини. Настъпват патологични промени в жлезите с вътрешна секреция и смущения във функцията им – полови, хипофиза, надбъбречни. Ензимни смущения. Нарушават се функциите на черния дроб – мастна дистрофия (стеатоза)

При излишък, особено от животински белтъци – претоварване на организма с пуринови продукти (органични вещества, сьдьржащи се в месните продукти, които се разграждат в черния дроб, при което се отделя пикочна к-на, която попада в крьвта и се отделя с бьбреците) – увреждане на функциите на бъбреците и черния дроб, сърдечно-съдовата и храносмилателната система, метаболитна кето-ацидоза (сьстояние на повишена киселинност на крьвта и други телесни тькани) – затруднено храносмилане, задържане на жлъчка и дразнене на чревната лигавица,  извличане на калций от кости и зьби, натрупване на хомоцистеин от недостатьчно разграждане на метионина, усилено белтъчно гниене. Хомоцистеинът е междинен продукт, който уврежда стените на кръвоносните съдове.

СЗО препоръчва 0,75 г дневно на килограм тегло. При повишена физическа активност, подрастващи, бременни, кърмачки – по-големи нужди (до 1,4 г).

Пълноценни белтъчини се получават и от растителни продукти, които не натоварват организма с наситени мазнини и холестерол. Всички осем незаменими аминокиселини можем да получим като комбинираме зърнени ( ориз, жито, елда, царевица, просо, овесени ядки и др.) с бобови ( боб, леща, нахут, грах, соя, фъстъци) и ядки ( орехи, бадеми, лешници, кашу).