„Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; ще се възвися между народите, ще се възвися на земята.“ (Пс.46:10)

Християните трябва да възпитават у себе си любов към размишлението и да имат дух на посвещение. Мнозина се отнасят с неохота към моментите на размишление,  към изследването на Писанието и молитвата, сякаш прекараното по този начин време е изгубено. Бих желала всички да видят тези неща в светлината на Божията воля за нас. Тогава бихме поставили небесното царство на първо място. Когато сърцето ни е в небесна атмосфера, това ще даде жизненост на всички наши обноски и ще влее живот във всички наши задължения. Ако възпитаваме ума си да се занимава с небесните неща, това ще внесе сила и живот във всяко наше начинание.

Нека всеки, който желае да бъде съучастник в Божественото естество, да оцени факта, че е нужно да изостави всяка земна поквара и похот. Нужна е постоянна и упорита борба на душата срещу злите представи на съзнанието. Трябва твърдо да се съпротивляваме срещу изкушението да грешим в мисли или дела. Душата трябва да бъде опазена от всяко петно чрез вяра в Онзи, Който е способен да ни предпази от падение. Добре е да размишляваме върху Писанието, да мислим трезво и искрено върху нещата, свързани с вечното ни спасение. Безкрайната милост и любов на Исус и принесената в наше име жертва изискват най-сериозното ни и задълбочено размишление. Необходимо е да разсъждаваме върху характера на нашия скъп Изкупител и Ходатай и да се стремим да разбираме значението на спасителния план. Да размишляваме върху Неговата мисия да спасява народа Си от греховете им. Когато постоянно мислим върху небесните теми, нашата вяра и любов ще се засилват. Молитвите ни ще бъдат все по-угодни пред Бога, защото ще бъдат все по-примесени с вяра и любов. Ще бъдат по-разумни и пламенни.

Когато по този начин запълва ума си, вярващият в Христос ще бъде способен да вади добри неща от съкровището на сърцето си.