НЯМА ДА СЕ БОИШ

Проникването на адвентната вест в Панама започва, когато мисионери от островите, намиращи се в заливите край Хондурас, посещават тази страна през 1890 година. В 1897 год. шхуната “Вестител”, построена със средствата и под ръководството на брат Д.Хъчинс, който бил проповедник, колпортьор и мисионер, а по професия зъболекар, извършвала рейсове като плаваща база покрай крайбрежието на Хондурас и Колумбия.

В първите години на мисионската дейност в този район ръководителите на мисията избрали един пастор на име Чаванц, който да работи сред индианците гуайми, обитаващи планините на Западна Панама. Никак не било лесно на брата да убеди индианците, че е дошъл при тях, за да им помага. Още на третия ден след идването му те се събрали на съвет и избрали човек от племето, който да го убие.

Избраният индианец се заел с изпълнението на задачата си, но като гледал благообразното лице на пастора и кроткото му държание, той си казал: “Не мога да го убия, докато го гледам в лице”. Затова се опитал да го издебне и нападне в гръб. Залегнал в ниските храсталаци и започнал да се промъква, но точно тогава бил ухапан от една змия. Когато индианецът извикал от уплаха и болка, пастор Чаванц, който не подозирал какво щяло да му се случи, се втурнал да му помогне. Той пренесъл ухапания индианец в дома си и му оказал възможно най-голямата помощ и внимание. Грижил се за него и през цялото време му говорил за Исус.

Индианецът останал в дома на брат Чаванц в продължение на една седмица. Когато накрая се оправил напълно и бил готов да си тръгне, той признал пред брата какво възнамерявал да му стори и след това с нетърпение добавил: „Сега не искам да те убия. Сега желая да ме кръстиш!”

Адвентистите от седмия ден са първите, които проникват в този район и днес са сред четирите най-големи протестантски църкви в Панама. Те сa близо 25 хиляди сред население от 2,3млн. души.

„Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем, от мор, който ходи в тьмнина, от погибел, която опустошава всред пладне.” Пс.91:5,6.