ОБГРАДЕНИ С БОЖИЯТА МИЛОСТ

„Много ще бъдат скърбите на нечестивия; но онзи, който се  уповава на Господа, милост ще го окръжи.“ (Пс.32:10)

Често си мислим, че служещите на Бога имат повече изпитания от невярващите, и че пътеката, определена за тях, е камениста. Но нима грешникът се наслаждава на земните удоволствия и радости без проблеми? О, не. Има мигове, когато той е страшно обезпокоен. Страхува се, че Бог не го обича.

Нима злите са лишени от разочарования, трудности, земни загуби, бедност и тревоги? Мнозина от тях страдат от продължителни болести и си нямат Някой силен и могъщ, на Когото да се облегнат; нямат си подкрепяща милост от по-висша Сила, която да ги подкрепи в тяхната слабост. Осланят се на собствените си сили. Не получават никаква утеха, гледайки напред към бъдещето, но виждат само плашеща несигурност. По този начин затварят очи в смъртта без капчица радост в очакване на утрото на възкресението, защото нямат блажената надежда, че ще участват в първото възкресение.

Християнинът също страда от болести, разочарования, бедност, укори и тревоги. Но сред всички тях той обича Бога, избира да върши волята Му и не оценява нищо така високо, както Неговото одобрение. В трудните изпитания и в променящите се сцени на този живот той знае, че има Един, Който го познава и обича, Един, Който отваря ухото Си за вика на скърбящите и потиснатите. Един, Който може да съчувства на всяка скръб и да облекчи острата болка на всяко сърце.

Сред всички тези беди християнинът има силна утеха. И ако Бог допусне той да страда от продължителна и тежка болест, преди да склопи очи в смъртта, той може с радост да понесе това. Верните копнеят за бъдещето с небесна наслада. Една кратка почивка в гроба и след това Животодателят ще разчупи оковите на гробниците, ще освободи пленените и ще ги изведе безсмъртни от прашните им смъртни легла, за да не познаят никога повече болката, мъката или смъртта. О, каква надежда е тази! Нека тя бъде и моя! Нека бъде и твоя!