ОБЕДИНЕТЕ МОЛИТВА И ДЕЛА

  “Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.”
(Йоан 15:5)

Пред човеците се разкриват чудесни възможности да вникнат и разберат мъдростта, която идва от Бога. В работата на благовестието, която само Божествената сила може да изпълни, за човешкият фактор е оставена привилегията да я доведе до край. Така божественото и човешкото се съчетават по същия начин, както при живота на Човешкия Син…

Искреният християнин , приел тази благодат, ще усети това уeдинение като свой успех, ако изцяло уповава на Христа. Той е източник на божествена енергия. Християнинът не ще претендира за някакви заслуги, основани на неговите постижения, защото той сам по себе си не притежава верността, която е достойна за небето. Той ще чувства собствената си слабост и маловажност, затова е убеден, че трябва да преобрази характера си. Себеобуздаването и себеотрицанието са показателни за факта, че душата е видяла Христа. Сърцето, което Христовият Дух е довел до покаяние ще действа подчинено на принципа. Човек с такова сърце ще стане носител на Божественото естество… В ежедневното си отношение към другите, той ще представя характера на Исус…

Нека се запитаме каква е ползата да таим горделив дух и в същото време да се молим за смирение? Какво ще ни ползва настойчиво да търсим приятелството и признанието на света и да се молим за небесната любов? Какво ще постигнем, ако се отдаваме на страстите си и говорим нехристиянски думи, а после се молим за кротостта на Христос. Това не е нито бдителност, нито молитва. Именно в липсата на онази вяра, която се проявява чрeз любовта и пречиства душата, се крие и тайната на молитвите, които нямат отговор. В името на Бога ви казвам: Ако църквата се събуди и изправи в Божия сила, за да изпълни своите отговорности, като посвети на Господа всички свои възможности, тогава Святият Дух ще се излее над нея в щедро изобилие.

Осигуреният живот на множество т.н. християни, които грешат и се покайват, но продължават да живеят в същото време в същото недорасло духовно състояние е резултат от любовта към света и неосветеността на живота. Христовата спасителна благодат е дадена за всеки ден, защото Христос дойде, не за да спасява човека чрез неговите грехове, а от неговите грехове. Принципите на истината, които пребъдват в сърцето, освещават живота.