Обещания за жените

За жените има работа, която е по-важна и по-възвишена дори от задълженията на царя, който седи на престола си. Те трябва да оформят ума на своите деца, да моделират характера им, за да бъдат полезни в този свят и да могат да станат Божии синове и дъщери.

Отделяйте си време за молитва и когато се молите, вярвайте, че Бог ви чува. Нека в молитвите ви има жива вяра. Може да не виждате винаги незабавен отговор; но точно тогава се изпитва вярата. Изпитвани сте да се види дали ще се доверите на Бога, дали имате жива и пребъдваща вяра… Доверявайте се на всички обещания на Господа. Доверявайте се на Бога и в мрак. Точно тогава е време да имате най-голяма вяра.
Чакайте търпеливо Господа! Той ще бъде за вас реална помощ във време на нужда. Господ е добър! Хвалете святото Му име! Той обича да Му се доверяваме, обича да имаме доверие в Неговите обещания. Само вярвайте и ще видите Божиите дела.

О, да имаше двадесет жени там, където сега има само една, работещи с желание в своята свята мисия, щяхме да видим много повече хора, обърнати към истината. Пречистващото и смекчаващо влияние на една християнка е нужно във великото дело на проповядване на истината.

Жените трябва да изпълнят предназначението, което Бог първоначално е определил за тях като равно с това на техния съпруг. Светът се нуждае от майки, които са майки не само по име, но във всеки смисъл на тази дума. Можем отговорно да кажем, че специфичните задължения на жената са много по-свещени, много по-възвишени от онези на мъжа. Нека жената разбере светостта на своята работа и със сила и страх Божи да се заеме с мисията на своя живот. Нека възпитава децата си на полезност в този свят и за живеене в един по-добър свят.

Ако се чувстваш в правото си да се вайкаш и да охкаш за тежки загуби, за неща, които са вече минало, вън от твоя обсег, неща, които не можеш да промениш, ти ще занемариш настоящите си задължения, които лежат точно на пътя ти. Гледай Исус, Който е Авторът и Завършителят на твоята вяра. Отклони вниманието си от неща, които те правят мрачна и тъжна, защото така ставаш инструмент в ръцете на неприятеля за умножаване на унинието и мрака… Макар над теб да са дошли тежки нещастия, твоята работа е да гледаш нагоре и да виждаш светлината в Исус.

Мнозина стават неспокойни, когато не знаят точния изход от дадена ситуация. Те не могат да понасят несигурността и в нетърпението си отказват да изчакат, за да видят спасението от Бога. Зли предчувствия ги тласкат почти към катастрофа. Те дават път на бунтовните си чувства и тичат насам-натам, обхванати от силна скръб, търсейки информация за нещо, което не им е било разкрито. Стига само да пожелаеха да се доверят на Бога и да бдят в молитва, щяха да намерят Божествена утеха. Духът им щеше да бъде успокоен от общуването с Бога. Уморените и тежко обременените биха намерили почивка за душите си, ако отидат при Исус.

От каквото и духовно благословение да се нуждаем, наша привилегия е да го изискаме чрез Исус. Можем да кажем на Господа с простотата на дете точно онова, от което се нуждаем. Можем да Му представим нашите земни проблеми, молейки Го и за хляб, и за облекло, както и за хляба на живота и за бялата дреха на Христовата праведност. Нашият небесен Баща знае, че се нуждаем от всичко това. Ето защо сме поканени да ги искаме от Него. Чрез името на Исус Христос се получава всяко благословение. Бог ще почете това име и ще достави всичко необходимо от Своите богатствата, и то щедро!

Тъй като работата на някои хора е винаги неотложна, спешна и крайно необходима, за тях е трудно да си осигурят време за размишление и молитва. Но те в никой случай и никога не бива да пропускат да направят това. Благословението на Небето, получено чрез ежедневна молитва, е като хляба на живота за душата им и ще направи те да растат в морална и духовна сила като дърво, засадено край речни брегове, чийто лист е винаги зелен и чийто плод се появява навреме.

Макар сегашните им нужди да са задоволени, мнозина не желаят да се доверят на Бога за бъдещето и са в постоянно безпокойство, да не би да ги постигне бедност и децата им да бъдат оставени да страдат. Някои винаги очакват да им се случи някакво зло или пък преувеличават трудностите си, така че очите им остават заслепени за многото благословения, изискващи тяхната благодарност. Пречките, които те срещат, ги отделят от Бога вместо да ги накарат да търсят помощ от Него – единствения източник на сила… Добре ли постъпваме, като проявяваме неверие по този начин? Защо да сме така неблагодарни и недоверчиви? Исус е нашият Приятел! Цялото небе се интересува от нашето благополучие!