Обещания за загрижените

Не позволявай на смущенията, на грижите и безпокойствата на ежедневието да разяждат ума ти и да помрачават живота ти. Ако правиш това, винаги ще има нещо, което да те безпокои и дразни. Животът е такъв, какъвто ние си го направим, и всеки намира онова, което търси. Ако очакваме тъга и трудност,… ще намерим изобилие от тях, за да погълнат мислите и разговорите ни. Но ако гледаме светлата страна на живота, ще намерим достатъчно неща, които да ни направят весели и щастливи.

Сърцата на много хора се свиват от болки под бреме от грижи, защото те се стремят да достигнат стандартите на света. Те са избрали да му служат, възприели са неговите дилеми, усвоили са неговите обичаи. По този начин характерът им се е деформирал и животът им е станал изтощителен. Постоянните безпокойства изчерпват силите. Нашият Господ желае те да отстранят от себе си този хомот. Кани ги да приемат Неговото иго. Той казва: „Игото Ми е благо и бремето Ми е леко“.

Безпокойството е сляпо и не може да различи бъдещето. Но Исус вижда края от началото. За всяка трудност Той има приготвен Свой път, който да донесе облекчение… Нашият небесен Баща има хиляди начини да ни осигури избавление, за които не знаем нищо. Всички, които приемат единствения принцип – да направят службата за Бога върховно нещо в живота си, – ще открият, че смущенията и безпокойствата изчезват и че пред нозете им се простира ясен и прав път.

Когато наистина вярваме, че Бог ни обича и че намерението Му е да ни прави добро, ние преставаме да се безпокоим за бъдещето. Ще се доверяваме на Бога, както детето се доверява на обичащия го родител.
Девет десети от изпитанията и трудностите, които безпокоят толкова много хора, са или „взети назаем“, или те са си ги докарали чрез собственото си погрешно поведение… Християнинът може да повери всяка грижа, всяко свое притеснение на Бога. Нищо не е толкова малко за нашия състрадателен Спасител, че да не може да го забележи; нищо не е толкова голямо за Него, та да не може да го носи.

Докато вършите най-доброто, на което сте способни, не изтощавайте тялото и ума си с грижите на този живот. Не разваляйте религиозната си опитност чрез безпокойство, но се доверявайте на Господа – Той да действа за вас и да върши вместо вас онова, което вие не можете за себе си.

Съществува много ненужно безпокойство, много душевен смут за неща, които не могат да бъдат променени. Господ иска Неговите деца да възлагат доверието си изцяло на Него. Нашият Бог е справедлив и праведен. Чадата Му трябва да са осъзнали и да признават добротата и справедливостта Му както в големите, така и в малките неща на живота. Онези, които подхранват дух на безпокойство и оплакване, отказват да признаят Неговата ръководещ десница.

Намираме се в опасност поради безпокоене, да не си изфабрикуваме хомоти за вратовете. Нека не се безпокоим, защото иначе правим игото по-непоносимо и товара по-тежък. Ако възпитаваме в себе си повече вяра, повече любов, по-голямо търпение, по-съвършено доверие в нашия небесен Баща, бихме имали много повече мир и щастие, когато преминаваме през конфликтите на този живот. На Господа не е угодно да се тормозим и да сме неспокойни извън ръцете на Исус. Той е единственият източник на всяка благодат, изпълнението на всяко обещание, реализацията на всяко благословение.

Нашата безопасност е само в постоянното доверяване на Бога. Тогава няма да има място за този непрекъснат страх от някакво бъдещо зло. Ще изчезнат „взетите назаем“ грижи и безпокойства. Имаме небесен Баща, Който се грижи за Своите деца и не само желае, а и ще направи Своята благодат достатъчна във време на нужда.

Ако желаете да търсите Господа и бъдете покаяни хора всеки ден; ако желаете по собствен духовен избор да бъдете свободни и щастливи в Бога; ако с радостно съгласие на сърцето за Божието милостиво призвание вземете игото на Христос – хомота на послушанието и служенето, – всичките ви роптания ще бъдат смълчани, всичките ви трудности ще бъдат премахнати, всичките смущаващи проблеми, които сега стоят пред вас, ще бъдат разрешени.

Мнозина не са в състояние да съставят определени планове за бъдещето. Техният живот е неустановен. Не могат да видят изхода от нещата и това често пъти ги изпълва с безпокойство и смущение. Нека помним, че животът на Божиите деца в този свят е живот на чужденци и пришълци. Ние не притежаваме мъдростта да планираме собствения си живот. Не ни е дадено да оформяме бъдещето си… Нека Бог планира вместо нас. Като малко дете се доверявайте на ръководството на Този, Който никога не води Своите деца по друг начин, освен както те биха избрали да бъдат водени, ако можеха да видят края от началото.