Обичам те, каквото и да става!
Какъвто и да е най-разбираемият за детето език на любовта, то има нужда да го чува изговарян по един-единствен начин: безрезервно. Безрезервната любов е пътеводна светлина, която осветява тъмнината и ни помага като родители да знаем какво е нужно да правим за възпитанието на детето си. Без този вид любов отглеждането на децата се превръща в заплетена и объркваща задача. Преди да разгледаме по-подробно петте езика на любовта, нека се спрем за малко на естеството и важността на безрезервната любов.
Най-добрият начин да дефинираме безрезервната любов е, като покажем как действа тя. Безрезервната любов показва любов към детето, каквото и да става. Обичаме го независимо от това как изглежда то; независимо от това какви са неговите способности, слабости или недъзи; независимо от това какви са нашите очаквания от него; и най-вече независимо от това как се държи. Това не означава, че цялото му поведение ни харесва. Това означава, че го обичаме и му показваме любов през цялото време – дори когато поведението му е лошо.
Това звучи като родителска снизходителност нали? Но съвсем не е. Всъщност става дума за умението да правим първо първите неща. Първо пълним емоционалния резервоар на детето си, а след това вече можем да го възпитаваме или коригираме ефективно. Детето, чийто емоционален резервоар е пълен, възприема родителските наставления без съпротива.
Някои хора се опасяват, че така детето се „разглезва”, но това схващане е погрешно. Никое дете не може да получи прекалено много безрезервна любов, изразена по подходящ за него начин. Детето може да се „разглези“, понеже му липсва възпитание или понеже получава неправилни прояви на любов, което изгражда в него погрешни навици. Истинската безрезервна любов не разглезва децата, защото при нея е невъзможо да се прехвърли границата на прекомерното.
Тези принципи може да ви затрудняват, защото противоречат на всичко, което сте чували досега. Ако действително е така, може да се окаже, че на вас ви е трудно да обгръщате децата си с безрезервна любов. Но колкото повече се стараете да ги обичате с безрезервна любов и когато започнете да виждате добрите плодове, толкова по-лесно ще ви се отдава това. Моля ви, не се отказвайте и не спирайте да правите това, което е най-добро за децата ви. Помнете, че от вашата любов зависи дали децата ви ще са уравновесени и щастливи или ще бъдат несигурни, гневни, затворени и незрели.
Ако досега не сте обичали децата си така, началото може да се окаже трудно. Но колкото повече упражнявате безрезервната любов, с времето ще забележите, че тя ви се отразява чудесно, защото ще станете по-жертвоготовни и внимателни към всички. Никой не е съвършен, разбира се, и не можете да очаквате от себе си, че винаги ще обичате безрезервно. Но ще видите, че колкото повече вървите в тази посока, толкова повече способността ви да обичате, каквото и да става, укрепва.
Едно, нещо, което може много да ви помогне, е редовно да си напомняте някои от очевидните истини за децата си:
- Те са деца.
- Те са склонни да се държат като деца.
- Голяма част от детинското поведние е неприятно.
- Ако аз правя това, което зависи от мен като родител, и ги обичам въпреки детинското им поведение, те ще пораснат, ще станат по-зрели и ще изоставят детинските си пътища.
- Ако ги обичам само когато съм доволен от тях (условна любов) и ако изразявам любовта си към тях само в тези моменти, те няма да се чувстват искрено обичани. Това ще наврели на самочувствието им, ще ги направи неуверени и всъщност ще им попречи да израстнат и възприемат по-самообладано и зряло поведение. Следователно тяхното развитие и поведение е толкова моя отговорност, колкото и тяхна.
- Ако ги обичам само когато посрещат моите изисквания или очаквания, те ще се чувстват неспособни и ще вярват, че е безмислено да правят най-доброто, на което са способни, понеже то така или иначе не е достатъчно. Ще се борят с постоянно усещане за несигрност, безпокойство, ниско самочувствие и гняв. Като предпазна мярка аз трябва често да си напомням, че нося отговроност за цялостния им растеж.
- Ако ги обичам безрезервно, те ще се приемат себе си такива, каквито са, и с времето и израстването си ще могат все по-добре да владеят безпокойството и поведението си.
Разбира се, синовете и дъщерите ни проявяват и възрастово обусловено поведение. Тийнейджърите се различават от малките деца и едно тринадесетгодишно дете реагира по различен начин от едно седемгодишно. Но трябва да помним, че и двете са все още малолетни деца, а не зрели възрастни и можем да очакваме, че от време на време ще грешат. Бъдете търпеливи към тях, докато израстват.
Откъс от “Петте езика на любовта при децата” – Гари Чапмън и Рос Кембъл