Общество и авторитет
Какво става, когато няма авторитет, който да определя правилата? Всеки прави, каквото си иска. Какво лошо има в това?
-
Авторитетът създава ред и безопасност
„Законът е ред, а добрият закон е добър ред“ — Аристотел
Какво щеше да стане, ако нямаше закон за движението по пътищата? Всички щяха да се движат накъдето си искат и с каквато скорост си искат. Щеше ли да посмее някой да излиза на пътя?
Авторитетът на закона създава ред и безопасност за всички: в такава среда всички имат определени права, които се зачитат от другите. Имат и задължения, и наказания за нарушителите.
Какво става, когато обществото не зачита авторитета на закона: престъпност, безредие, хаос.
Съдии 17:6: „По това време в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно“.
Когато няма общоприет авторитет, всеки сам създава правилата, а това неминуемо води до несправедливости.
Пример: Експеримент с децата и оградата: Американското общество на ландшафтните архитекти дава наградата си за 2006 г. на един проект, който цели да провери как наличието или отсъствието на ограда влияе върху поведението на деца в предучилищна възраст. Учителите е трябвало да заведат децата на местна площадка, където няма ограда. Децата е трябвало да си играят както обикновено. След това същата група е трябвало да бъде заведена на подобна площадка, където има ограда, която представлява вид ограничение.
В първия сценарий децата останали скупчени около учителката и се страхували да я изпуснат от погледа си. При втория сценарий резултатите били коренно различни: децата свободно изследвали площадката в определените граници.
Авторите казват: „Налага се заключението, че когото има определено ограничение, децата се чувстват в безопасност. Без ограда те не могат да видят определена граница и затова не искат да се отделят от възрастния. Оградата им придава чувството за безопасна среда, която могат свободно да изучават“. (https://www.asla.org/awards/2006/studentawards/282.html)
ОГРАДА→БЕЗОПАСНОСТ→СВОБОДА
Обикновено не свързваме закона със свобода, с безопасност – изглежда по-логично да го свързваме с наказание. Но законът създава онази обстановка на безопасност, в която наистина сме свободни да се развиваме: да изграждаме семейство, кариера, да възпитаваме децата си, да постигаме целите си. Мога ли да градя кариера, ако животът на семейството ми е застрашен? Институциите, които създават и прилагат законите, също трябва да следят те да създават ред, безопасност и свобода за всички: народно събрание, правителство, съд, прокуратура, кметства, полиция, училища и т.н.
Законите са израз на моралните ценности: Божиите заповеди „Не убивай“, „Не кради“, „Не лъжесвидетелствай“ и др. – са залегнали в Наказателния кодекс. Защото моралът на едно общество получава видима изява в законите, които управляват отношенията между хората: писани и неписани.
Пример: Апостол Павел: „Искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея“ (Римляни 13:3).
Винаги ли се получава така?
Пример: Спецпрокуратурата предаде на съд прокурор за злоупотреба със служебно положение. Първото е за това, че на 30 юни 2012 г, като длъжностно лице, тя използвала служебното си положение (представяйки се като прокурор пред служители в Първо РУ „Полиция“ – Добрич), за да преустанови започнала проверка на съпруга й, спрян от полицаите във видимо нетрезво състояние.
Мъжът отказал на служителите на МВР проверка за алкохол, оказало се, че няма и необходимите документи в себе си – легитимирал се единствено с международен паспорт. След негово обаждане по телефона на мястото пристигнала съпругата му. Представила се със служебното си качество и попитала дали може да направи нещо, за да няма последствия за съпруга ѝ.
Това се е случило през 2012 г., през 2015 е издаден обвинителен акт, а се внася в съда през 2018 г.
Как да има авторитет законът, когато хората, които трябва да следят за изпълнението му, самите те го нарушават?!
-
Злоупотреба с авторитета
Пример: В началното училище дъщеря ми имаше приятелка. Нейният баща беше полицай. Веднъж се случи да ни вози в колата си и аз бях седнала на предната седалка до шофьора. Потеглихме и аз изведнъж се сетих, че не съм си сложила колана. Започнах бързо да го дърпам и да го слагам, но полицаят ми каза: „Спокойно, не се притеснявай, няма нужда, нали си с полицай“.
Какво всъщност имаше предвид той: че когато съм с човек, който трябва да следи за изпълнението на закона, може и да не го спазвам. Мога да нарушавам закона, защото той ще си затвори очите. С една дума, мога да бъда над закона.
За да има някой служител на закона авторитет, той самият трябва да изпълнява закона или наредбата, която изисква другите да изпълняват. Според мен няма уважение към институциите, защото самите институции не правят това, което изискват от гражданите.
Нашият голям поет Ботев негодува срещу злоупотребата с власт в стихотворението си „Борба“:
„Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!“
Според него властимащите не спазват законите и така експлоатират хората, вместо да изпълняват справедливо закона и да бъдат в полза на гражданите.
Пример: Трябваше да получа документи за минали доходи от Община Плевен, от две различни служителки. И имаше два съвсем различни резултата: Едната ми каза: „Елате в 12 ч. Всичко ще бъде готово“. Другата ми каза: „О, тя програмата от кога не е ъпдейтвана, дали въобще ще тръгне; ами не зная кога ще стане, тя ми е на другия компютър, той е стар…“ И така нататък. Накрая се оказа, че благодарение на първата, и втората си е свършила работата и в 12 часа получих всички необходими документи. Две служителки: едната си изпълнява съвестно задълженията, другата – не.
За да бъдат добри законите и правилата, хората, които правят и прилагат законите, трябва да бъдат добронамерени, справедливи и отговорни. Следователно стигаме до мирогледа на отделния човек:
Парадигма на егоизма: Аз съм в центъра на моя живот и ИСКАМ да направя всичко възможно АЗ да се чувствам добре.
Парадигма на алтруизма: Аз съм важен, но другият е също толкова важен, колкото мен. ИСКАМ да направя всичко възможно всички да се чувстваме добре.
И Хуманистичната, и Християнската психология приемат за най-висша ценност доброто и стремежът да служим на другите. Според Хуманизма доброто е вложено в човека и той трябва със собствени сили да го открие и развива у себе си. Според Християнството доброто произлиза от Бога и егоистичният човек може с Неговата помощ да стане себеотрицателна личност.
Хуманизмът: „Добротата съответства на нашата същност“ (д-р Алберт Швайцер).
Християнството: „Бог е любов. Който живее в любов, живее в Бога и Бог живее в него“ (1 Йоан 4:16; ERV-BG).
Кой мироглед ще изберете, за да бъдете добронамерени и съвестни хора, зависи изцяло от вас. Никой не може да ви го наложи. Това е лично решение.
Но, както казахме, основният проблем не е какви са институциите или законите – основният проблем е какви са хората, които ги създават и управляват. От хората и от техния мироглед зависи как ще се прилага законът: и писания, и неписания или моралния.
Споменахме, че законите и авторитетите в обществото трябва да ни осигуряват ред, безопасност и свобода. Свободата на съвестта е изконно човешко право, за което се твърди, че се зачита във всички така наречени демократични държави. Но дали наистина е така днес?
Пример: Бразилски бизнесмен отказва да зарежда бензин в събота
Адвентистът е спечелил дело на първа инстанция, но правителството не се отказва
(16 март 2015; http://www.adventistreview.org/church-news/story2427-brazilian-business-owner-refuses-to-pump-gas-on-sabbath)
Един бизнесмен от Бразилия отказва да отваря бензиностанцията си в събота въпреки глобите и съдебните процеси от страна на властите. Жоао Франсиско до Насименто наскоро спечелил делото на първа инстанция и остава твърд пред лицето на безпощаден натиск от страна на властите. Това му спечелило възхищението на клиентите, които не винаги разбират вярата му, но с любов говорят за бизнеса му като за „бензиностанцията, която затваря в събота“.
Насименто, който се отказал от 15 годишна кариера в банковата сфера, за да започне собствен бизнес през 2000 година, влязъл в конфликт с властите, когато те променили правилата само шест месеца след като той открил бензиностанцията си в Лагарто, град с около 100 000 жители в североизточна Бразилия. Федералният регулатор на петролната индустрия постановил, че бензиностанциите трябва да работят по 14 часа на ден от понеделник до събота.
Насименто, който се кръстил в Църквата на адвентистите от седмия ден през 1980 г., отказал да промени работното време и да отваря бензиностанцията през часовете на библейската събота от петък вечер до събота вечер. Когато хората забелязали, че той не изпълнява правилата, подали две оплаквания срещу него през 2006 г. и 2008 г. Последвали глоби и два съдебни процеса.
„Нашата борба прилича на сблъсък между лъв и мравка – казва Насименто, който е на 55 години. – Националната агенция за петрола има полицейска власт. Може да затваря бензиностанции. Може да ни навреди. Но това ни накара да търсим Господа в слабостта си и да укрепим вярата си“.
Насименто не е платил никоя от глобите, а защитава правото си на религиозна свобода в съда. Докато свидетелства в един от двата съдебни процеса, той заявява, че Божият закон е всемирен и подчертава, че Библията е основата на неговата вяра.
Съдията Леандро де Суза застанал на негова страна и казал, че вярата обхваща всички области на живота, включително и работата му, съобщава един сайт за новини. Съдията постановил, че процесът е срещу частно лице, което има правото да се покланя на Бога според волята си, и издал съдебно предписание, което му позволява да използва старото си работно време. Агенцията обжалвала това решение и предстои нов процес.
А знаете ли, че библейските пророчества от книгата Откровение твърдят, че в последно време ще бъде нарушена свободата на съвестта?
„И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име“ (Откровение 13:16,17).
Повече подробности за тези събития можете да прочетете във Фейсбук страницата
Удивителните Библейски Пророчества
„Вие знаете, че князете на народите господаруват над тях и големците им властват над тях. Но между вас няма да бъде така (…) който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга“ (Матей 20:25-27).
Йорданка Дейчева, психолог
