ОБЩУВАНЕ И ГОВОРЕНЕ

Говоренето е първата фаза в общуването. То е най-бързият и лесен начин да споделим вълненията си с друго човешко същество. И нещо много важно – говоренето е най-недвусмисления и директен начин на общуване. Чрез него ние изясняваме и обясняваме езика на тялото, защото жестовете и изражението могат да се изтълкуват по погрешен начин или да означават различни неща за различните хора. Кимването с глава на Запад означава „да”, а у нас „не”. Ако не го придружим с думи, ще настъпи пълно объркване.

Не е достатъчно, обаче, само да говорим. Важно е и как го казваме. Помните ли, че 93% от информацията се предава от езика на тялото? За да ни разберат най-голямо значение имат тонът и чувството, което влагаме (нежност, ирония, сарказъм), скоростта на говорене (да не е бързо и безразлично) и силата на гласа, който може както до успокои, така и да предизвика бурен спор.

Притчи 15:1: „Мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв“.

Убийци на разговора

Според Нанси Ван Пелт в книгата „Сърце до сърце” (издателство “Нов живот”) има УБИЙЦИ НА РАЗГОВОРА:

• Предписване на рецепти – постоянно издаване на заповеди (Иди там, Направи това, Знаеш много добре, че не трябва да…).
• Подценяване и унижаване (За нищо не те бива, много си мързелив; Би трябвало да знаеш това, нали си висшист).
• Прекъсване (постоянно прекъсване на другия, за да го поправяме, без да го изслушаме докрай – това е често начин да привличаме вниманието към себе си).
• Отсъждане (Вземане на решение преди да се консултираме с  другия; мислим, че знаем какво иска да каже той/тя).
• Превключване на други теми, преди изясняване на предишните.
• Бягане от въпроса.

Мълчанието не винаги е злато! Особено в брака. Според някои брачни съветници „мълчаливият съпруг“ е причина за половината проблеми в браковете! Трябва да знаем, че основната функция на говоренето е не даване на информация, а установяване на връзка с другия.

За какво най-често си говорим с близките си хора?

Пет равнища на разговора: от най-повърхностно към най-дълбокото.

Равнище 5: Плитък разговор. Как си? Как вървят нещата? – с хора, които не познаваме добре. Ако в брака има само този вид общуване, това ще доведе до скука и разочарование.

Равнище 4: Фактологичен разговор. Споделяне на факти и информация, но не и чувствата, свързани с тях. Рискът е минимален да ни наранят. Мъжете са по-склонни от жените да общуват на това ниво. Изисква се малко, но и получавате малко.

Равнище 3: Идеи и мнения. Начало на истински задълбочен разговор. Когато изразявате различните си идеи, партньорът може да ви опознава по-добре. На това равнище „опитвате почвата“ – ако бъдат приети личните ви мисли с емпатия, минавате на следващото равнище. Ако не – оставате на същото или се връщате на фактологичния разговор. Споделянето на мнения е първата стъпка към дълбоката близост.

Равнище 4: Чувства. Усещате достатъчно сигурност, за да споделите чувствата, които се крият под идеите и мненията. Но същевременно постоянно следите за реакцията на другия – ако усетите, че е незаинтересуван или гледа леко на чувствата ви, вие ще се затворите в себе си. Или ще му/ѝ казвате за себе си само това, което той/тя може да приеме – а това е убиец на дълбокото общуване.

Равнище 5: Пълно себеразкриване. Чувствате се достатъчно сигурни, за да споделяте всичко с партньора си: мнения, чувства, отношения. Споделяте това, което не бихте споделили с никой друг.

Елинор Рузвелт казва: „Великите умове обсъждат идеи, средните умове обсъждат събития, малките умове обсъждат хората“. Общуването в брака трябва да включва и петте равнища, особено последните три, за да бъде истинско, дълбоко, искрено, пълноценно.

Пример: Съпругата и съпругът се прибират вкъщи и сядат да вечерят. Започват да си говорят.

Съпругата: Днес много ме ядосаха в работата. Не бяха се обадили на доставчиците навреме и половин ден стояхме да чакаме материалите.

Съпругът: Ама че работа! Обаче да видиш при нас какво се случи: Стана късо съединение и колегата едва не умря от токов удар!

Съпругата: Да, да, моите проблеми са винаги малки, а твоите – големи. Никога не мислиш за никого, освен за себе си!

Съпругът: Да, аз съм все егоист, а ти си все добрата. Писна ми от мърморенето ти.

Въпрос: Как ще коментирате нивото на общуване в това семейство? Какви послания използват двамата: Аз-послания или Ти-послания?

АЗ-посланията: Ако искаме да изразим толерантност към другия, а не агресивност, е по-добре да използваме така наречените АЗ-послания! Моите думи създават ли атмосфера за разрешаване на проблема или разпалват още повече спора? Аз-посланията казват как се чувствам Аз от твоите ДЕЙСТВИЯ, а не какъв си ТИ.

Въпрос: Как ще перифразирате думите на съпруга и съпругата в АЗ-послания?

Преформулиране на ТИ-посланията в АЗ-послания:

Съпругата: Знаеш ли, виждам, че и ти си имал проблеми в работата, но много ми се иска поне да изразиш съчувствие към моя проблем. Вярно, че е по-малък от твоя, но ми беше много неприятно днес.

Съпругът: Извинявай, скъпа. Не съм на себе си днес, само като си представих, че можех да бъда на неговото място. Ела да те прегърна.

Съпругата: Ти извинявай. Моят проблем наистина е малък в сравнение с твоя. Радвам се, че не си пострадал. Хайде да не спорим за глупости и да хапнем.

Йорданка Дейчева, Клуб Психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg