ОБЩУВАНЕ И ЕМПАТИЯ

През тринадесети век германският крал Фридрих II провел дяволски експеримент, за да открие какъв език ще започнат да говорят децата, ако никой не им говори. Той мислел, че ще бъде немски, естествено!

Затова отнел бебета от майките и ги оставил на грижите на медицински сестри, на които било забранено не само да им говорят, но и да ги прегръщат, гушкат и т.н. За негово изумление, експериментът се провалил, защото бебетата не оцелели. Общуването е не само необходимо, то е животоспасяващо!

Експериментът с топлото и със студеното общуване

Професорът по лингвистика Джордж Лакоф разказва за един експеримент в Торонто, по време на който две групи хора са вкарани в две различни стаи. С едната група се общува топло и мило, а с другата – не. Когато излизат, хората са попитани каква приблизително е била температурата в стаята. Първата група отговаря, че е било с 5 градуса по-топло в сравнение с цифрата, назована от хората във втората група. 5 градуса по-топло! (http://www.168chasa.bg/article/6393196).

Не е достатъчно само да общуваме, важно е и КАК общуваме! Както казва мъдрецът Соломон в Притчи: „По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, отколкото в широка къща със свадлива жена“ (Притчи 21:9).

Пример: Детето е нарисувало някаква рисунка и тича при мама да ѝ я покаже. Точно в този момент майката преглежда новините във Фейсбук.

– Мамо, виж какво нарисувах!

– Чакай малко, Мими, сега чета нещо много интересно. След малко ще я погледна.

Как оценявате общуването между майката и детето? Защо?

Това общуване не е особено топло и състрадателно, за съжаление…

В едно предаване за Интернет чух думите: „Едно движение на мишката и разстоянието от 15 000 мили се преодолява за секунди!” Днес често казваме, че светът се е превърнал в глобално село, където всеки знае какво става в двора на комшията. Вярно е, че телевизията, радиото, телефонът, Интернет ни заливат с информация за това какво става по света. Питам се, обаче, защо при изследването на проблемите в семейството най-голям се оказва общуването?

Техническият прогрес и общуването

Общуването има най-схематично три фази: говорене, слушане и отговор. За да имаме общуване, трябва да говорим и да ни говорят, да слушаме и да ни изслушват, да отговаряме или реагираме и да ни отговарят или реагират.

Знаете ли колко процента от информацията предаваме с думите си и колко с езика на тялото? Езикът на тялото изразява 93% от информацията, която получаваме, а чрез думите възприемаме едва 7%. Или с други думи, 93% от това, което някой ни казва, ние разбираме от тона, жестовете, изражението на лицето и положението на тялото, а само 7% възприемаме от думите.

Несловесното общуване е нещото, което не можем да получим от никоя машина. Не отричам, че техниката има огромно място в съвременния живот, но тъй като човекът до нас разбира какво чувстваме предимно по несловесен начин (от реакцията и жестовете ни), машината не може ни най-малко да замести живия контакт. Ако се ограничаваме с общуване чрез техническите изобретения, ние не можем напълно нито да схванем какво ни казват, нито да реагираме адекватно. Докосването, погледите, гримасите и жестовете са 12 пъти по-важни за истинското общуване, отколкото изречените думи.

Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че ме вълнува какво ми разказвате, ако не ви гледам в очите и си цъкам по телефона?

Интересен факт е, че когато думите противоречат на езика на тялото, ние приемаме вестта, която се изпраща чрез езика на тялото. Например ако ни кажат „Обичам те” с въздишка и разсеян поглед, това означава „омръзнал си ми”, независимо от смисъла на думите, които изричаме. Липсата на пряк контакт, „очи в очи” е това, което ни прави самотни, въпреки модерните технологии.

Конкурс за добро общуване

В Холандия се провел конкурс за добро общуване между родители и деца. И спечелил човек, който 2 пъти годишно посещавал родителите си и понякога им се обаждал по телефона. Представете си нивото на общуването на тези, които са изгубили съревнованието!

Общуване и емпатия

Общуването е дълбоко свързано с думата ЕМПАТИЯ. Какво означава тя? Съчувствие: способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите.

Защо не можем да имаме истинско общуване, ако липсва емпатия? На семинара през февруари и на предишната ни среща споменахме за съществуването на два основни модела на мислене:

Парадигма на егоизма: Аз съм в центъра на моя живот и ИСКАМ да направя всичко възможно да се чувствам добре.

Парадигма на алтруизма: Аз съм важен, но другият е също толкова важен, колкото мен. ИСКАМ да направя всичко възможно всички да се чувстваме добре.

Ако искаме да имаме пълноценно общуване, трябва да възприемем модела на Парадигмата на алтруизма, която пропагандира апостол Павел: „Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в тази: „Да обичаш ближния си, както себе си“ (Галатяни 5:14).

Йорданка Дейчева, Клуб Психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg