Общуване и изслушване
Когато изслушваме другите, ние им казваме най-малко 4 неща:
- че искаме да общуваме с тях, а не само да говорим за себе си
- че държим на тях и желаем да ги опознаем по-добре
- че искаме да облекчим душата им, като изслушаме проблемите и радостите им
- че сме готови да поставим собствените си нужди на второ място, а техните на първо
С други думи, когато изслушваме човека до нас, ние му казваме, че го обичаме. Да си припомним думите на апостол Яков: „Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи” (Яков 1:19). Ако говоренето е начин да установим връзка, то слушането е начин да направим тази връзка интимна и близка.
Има ли разлика между чуване и слушане?
Има разлика между чуване и слушане. Чуването е възприемане на звуковите вълни, докато слушането е умение да възприемаме смисъла на звуците и да избираме от тях тези, които ни интересуват.
Пример: Ако съпругата каже: „Днес съм много изморена!” А съпругът отговори иззад вестника: „Ъ-х-ъ”, това е чуване. Но ако тя каже: „Вечерята е готова”, а съпругът отговори: „Идвам веднага, скъпа!”, това вече е слушане.
Знаете ли, че: Повечето от нас говорят с темп от 100 до 150 думи в минута. Някои говорят по-бавно – 80-90 думи в минута, а други – доста бързо – до 170 думи в минута. Обаче можем да слушаме от 450 до 600 думи в минута. Това означава, че можем да мислим пет пъти по-бързо, отколкото да говорим. Ако слушаме човек, който говори със 100 думи в минута, а ние можем да възприемаме 600, какво правим през останалото време?
(1) Насочваме вниманието си към нещо друго и не чуваме всичко, което ни се казва. Затова често водим класическия спор: Тя: Нали ти казах? Той: Не съм чул!
(2) Или пък мислим какво ще отговорим, при което вероятно ще пропуснем доста важна информация за другия.
А можем да използваме това „забавено време“, за да слушаме внимателно и да обработваме правилно информацията, да наблюдаваме езика на тялото на другия и да изразяваме истински интерес.
Слушането е умение, на което трябва да се научим с усилие на волята. „Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи”.
Лоши слушатели
Често се правят грешки, които ни превръщат в лоши слушатели.
- Прекъсваме – това означава, че слушаме другия не за да го разберем, а за да измислим отговор, и не обръщаме внимание на думите му. Това е обидно за говорещия.
- Не гледаме говорещия, а някъде в пространството – това показва незаинтересуваност, недоверие или невнимание. Гледате ли се в лицето, когато говорите с партньора или приятеля си? Ако не се гледате, е време да се замислите сериозно за отношенията си.
- Отегчение – О, това съм го чувал толкова много пъти! И изключвате мозъка си. Но ако се замислим защо другия го повтаря толкова често, най-вероятно ще намерим разрешение на проблема.
- Подбираме информацията – чуваме само това, което ни изнася.
- Отбраняваме се – изкривяваме и приемаме думите за атака срещу нас самите. Например съпругата се възхищава от новата пералня на съседката, а съпругът избухва и я обвинява, че е все недоволна от количеството на парите, които носи.
- Не сме чувствителни – не обръщаме внимание на чувствата, които се крият зад думите и езика на тялото.
Какво трябва да направим, за да бъдем добри слушатели?
Съпругата: Постоянно те няма вкъщи и трябва все сама да се справям с всичко! Чувствам се много уморена.
Съпругът: Не е вярно! Тази седмица три пъти не съм закъснявал.
В случая съпругата не се интересува от точната бройка на дните, а от вниманието и помощта на съпруга си. Тя иска той да й обърне внимание и да й помогне, а не да се оправдава. Съпругът не „чува“ скритото послание.
За да сме добри слушатели трябва наистина да се интересуваме от чувствата и настроението на човека до нас. Ако искаме да ни изслушват, трябва и ние да изслушваме другите.
Основата на доброто общуване: нашият мироглед. Дали ще бъдем добри слушатели се определя от модела ни на мислене:
Парадигма на егоизма: Аз съм в центъра на моя живот и ИСКАМ да направя всичко възможно АЗ да се чувствам добре.
Парадигма на алтруизма: Аз съм важен, но другият е също толкова важен, колкото мен. ИСКАМ да направя всичко възможно ВСИЧКИ да се чувстваме добре.
Ако искаме да имаме пълноценно общуване, трябва да възприемем модела на Парадигмата на алтруизма, която предлага Библията: „Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов“ (1 Йоан 4:8).
Доброто слушане включва цялото тяло
- Слушайте с очите – контактът с очи показва интерес, а когато не гледаме партньора, той остава с убеждението, че не се интересуваме от него.
- Слушайте с главата – кимване, брадичката подпряна на юмрука – показваме интерес.
- Слушайте с ръцете – жестовете ни показват отношението ни. Ако си драскаме по лист, играем си с нещо или си чоплим ноктите – това показва безразличие или досада. Ако погалим другия с ръка, ще изкажем много повече от думите. Допирът е жизненоважен – както видяхме от примера с бебетата в началото.
- Слушайте с уста – усмивка, целувка, „подбудители“ на разговора: „Хм“, „Ясно“, „Сериозно!“ и др., които показват искрен интерес.
- Слушайте с тяло – с позата изразяваме откритост или затвореност. Ръцете, сгънати на гърдите – отбрана. Облягането назад на стола с кръстосани крака и ръце на тила – превъзходство или самодоволство. Накланянето напред към събеседника – интерес.
- Слушайте с ума си – следете мислите, намеренията, мотивите. Трябва да разберем основата идея и да изтълкуваме информацията. Разбирането на чувствата на другия трябва да се отразява в поведение, съответстващо на неговото: когато е тъжен, изразяваме емпатия, а не се усмихваме. Ако е радостен, не оставаме безразлични.
За да сте сигурни, че разбирате правилно партньора, е добре да използвате „уточняващи въпроси“. Защото често неразбирането идва от „четенето на мислите“ на другия.
Въпрос: Какви проблеми в слушането забелязвате при следния разговор?
Съпругата: Гледай какви хубави плочки са си купили съседите. Страхотен цвят и съчетание!
Съпругът: Съседа го хвалиш, а на мен постоянно ми натякваш, че вземам малко пари!
Йорданка Дейчева, Клуб Психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg
