ОВЛАДЯВАНЕ НА ГНЕВА: МИСЛЕНЕТО
Да си призная проблема
Това не означава просто да изрека думите, а да поема отговорност за поведението си; да призная, че проблемът е в мен и в агресивното ми поведение.
Често употребяваните изрази „Ти ме ядосваш“, „Ако не беше казал това, нямаше да избухна“, „Учениците ме вбесиха“ показват, че ние не поемаме отговорност за своето поведение, а прехвърляме тази отговорност върху другите. Щом „Ти ме ядосваш“, значи аз съм обречен да крещя завинаги. Защото все ще се намери някой „да ме ядосва“ и на когото „трябва“ да крещя.
Дали ще поемем отговорност за поведението си в голяма степен зависи от това дали обясняваме поведението си с вътрешни или външни фактори. Така се въвежда понятието „локус на контрола“.
Локус на контрола: Степента, до която хората смятат, че имат контрол върху изхода от събитията в живота си за разлика от външните сили, които са извън техния контрол. Тази идея е предложена от психолога Джулиан Ротър през 1954 г.
(а) Външен локус на контрола: хората обвиняват външни фактори за успеха или неуспеха си.
(б) Вътрешен локус на контрола: хората смятат, че успехът или неуспехът им зависят предимно от собствените им действия.
Пример: Синът ми се сбива с дете в училище. Когато разбирам това, избухвам ядосано.
Обясненията за реакцията ми могат да бъдат в две посоки:
(а) Външен локус на контрола: Ти постоянно ме ядосваш. Заради теб се разкрещях като луда.
(б) Вътрешен локус на контрола: Пак избухнах. Много често взех да си изпускам нервите. Не трябва да продължавам така.
В кой от двата случая има по-голяма вероятност родителят да се опита да контролира гнева си? Във втория. Когато човек има съзнанието, че отговаря за собственото си поведение, е по-вероятно да търси начини да промени лошите си черти (https://en.wikipedia.org/wiki/Locus_of_control).
Вместо „Ти ме вбесяваш“, „Аз се вбесявам от твоето поведение“.
Да променя мисленето си
Пътечките в мозъка, изградени от многократно повторение на мислите и поведението, трябва да се променят. Трябва да започнем да изграждаме нови пътечки за нови реакции. Да повярвам, че мога да постъпвам по друг начин.
Чувствата трябва да бъдат под контрола на разума, а не разумът – под контрола на чувствата.
Пример: „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг“ (Йоан 13:34).
Как може Христос да заповядва на учениците Си да се обичат? Любовта не е ли просто чувство, което се появява и изчезва, независимо какво мислим? Всъщност не е точно така. Например нашата представа за любовта определя в голяма степен какво ще чувстваме към любимия човек. Ако се ръководим от Парадигмата на егоизма, ние ще искаме той/тя да ни дава. Ако се ръководим от Парадигмата на алтруизма, ще искаме ние да даваме на другия. Чувствата ни се регулират от житейската ни философия.
Пример: Преди години, когато живеех във Велико Търново, ми се наложи да отида в главния офис на Електроразпределителното дружество. Беше късно следобед. След главния вход имаше голям коридор, доста висок. Но отначало не обърнах внимание на това. Видях само, че минавам край стаичка на пазач и той стана и тръгна към мен. Но преди да успея да отворя уста и да го попитам за служителката, която ми трябваше, той ми викна доста грубо: „Не виждате ли, че там пише четири и половина! Вече е затворено!“.
Това „там“ беше някъде отгоре над вратата, на стената, далеч над височината на човешки поглед. Трябваше специално да вдигам глава и да гледам някъде горе.
Аз не съм от най-спокойните – бързо се паля. Обаче по някакво чудо не можах да се ядосам. С удивление чух как от устата ми излязоха следните думи: „Господине, вие не трябва ли да ми помагате? Защо ми се карате!“. И той не можа да каже нищо повече. Ако бях отговорила раздразнително, сигурно щяхме да стигнем до гневен спор. Тогава помня, че ми мина мисълта: „Аз мога да отговарям спокойно!“.
Мислене и дразнител
Според Когнитивно-поведенческата терапия нашето поведение не се предизвиква директно от събитията (активиращото събитие – А): ние първо анализираме активиращото събитие според нашия мироглед (Б), а след това реагираме (последици – В). Ако връзката събитие – поведение беше директна, тогава определена случка винаги щеше да предизвиква в нас определена реакция: обида → крясъци. А в много случаи не е така.
Нашето поведение е една от (В) последиците в модела АБВ. Когато мислим ясно, (А) активиращото събитие трябва винаги да се анализира с оглед на нашия (Б) мироглед, преди да има каквито и да е (В) последици.
А Активиращо събитие → Б Мироглед → В Последици
Мисленето от А-към-В, където хората прескачат средната стъпка Б (мироглед), се определя като „изкривено мислене“ от д-р Албърт Елис, когото много хора смятат за бащата на КПТ.
Според д-р Недли, ако смятаме, че почти няма никакъв начин да влияем върху чувствата си – че събитията и ситуациите директно причиняват нашите емоции и поведение – ние също се ръководим от изкривено мислене.
Не е задължително да се ядосваме, вбесяваме, крещим, удряме и т.н., когато някой ни провокира.
Да се уча да изразявам гнева си цивилизовано
Да контролираме гнева си не означава, че никога няма да се ядосваме, а по-скоро, че ще изразяваме яда си по приемлив начин, след като сме „охладили“ страстите.
„Проявата на гняв е по–здравословно поведение, в сравнение с потискането му, но в случаите когато можем да го контролираме“ – Общински съвет по наркотични вещества Благоевград (https://neumirai.org).
„Ако си разгневен, то, преди да говориш, брой до десет; ако силно си разгневен – брой до сто“ (Томас Джеферсън).
„Удивителна сила се крие в мълчанието. Не отвръщайте на гневните думи. Прибързаните думи в отговор на разгневен човек обикновено действат като камшик и разпалват яда в ярост. Но ако посрещнете гнева с мълчание, той бързо утихва“ (Уайт, Е. Ум, характер, личност. Т. 3. Нов живот, С., 2000, с. 158).
Мъдрецът Соломон ни съветва от древността: „Мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв“ (Притчи 15:1).
Да контролираме гнева си не означава, че никога няма да се ядосваме, а по-скоро, че ще изразяваме яда си по приемлив начин, след като сме „охладили“ страстите.
Пример: Наскоро един раздразнителен съсед започнал да обижда и заплашва мъжа ми. Но той реагирал по-спокойно и не отвърнал със същото. После ми каза, че на другия ден съседът се държал добре с него и му говорил спокойно. Каза ми още, че ако и той бил реагирал агресивно, щели със сигурност да си развалят отношенията.
„Упражненията, чистенето, дълбокото дишане, четенето и свиренето на пиано са само някои от нещата, с които можете да се разсеете и успешно да потушите гнева. (…).
Въпреки че „охлаждащият“ период може да има голям ефект, той ще подейства само ако възпре серията от раздразнителни чувства. Успокояването действа най-добре, когато се поправят изкривените и преувеличени мисли, водещи до гняв“ (Нийл, Н. Изгубеното изкуство на мисленето. Нов живот, С., 2018, с. 105,106).
Апостол Яков разкрива ключа към пълноценното общуване още преди повече от 2 000 години: „Нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи“ (Яков 1:19).
Йорданка Дейчева, Клуб ПСИХОЛОГИЯ и ЗДРАВЕ – Плевен; psihologiaizdrave@abv.bg
