ОВЛАДЯВАНЕ НА ГНЕВА ЧРЕЗ ДОБРОТА

 

Да използвам правилно волята си

Волята е способност на човека да осъществява своите желания и цели. Тя се изразява в способността ни да избираме, да вземаме решения. Волята е царицата на ума, която задейства всички останали психични способности в желаната от нас посока. Както вече казахме, не чувствата трябва да управляват нашите действия, а разумът с помощта на волята.

„Това е управляващата сила в естеството на човека – силата на решението, на избора“ (Уайт, Е. Ум, характер, личност. Нов живот, С., 2001, с. 105).

Пример: Ако някой ме обиди, имам две възможности: (А) И аз го обиждам; (Б) Защитавам се спокойно. С волята си ние избираме едно от двете въз основа на разумна преценка:

Какво ще стане, ако и аз се разкрещя? Ще се скараме, ще си разменим обиди и повече няма да искаме да се погледнем. Ще се реши ли проблемът? Не.

Какво ще стане, ако отговоря спокойно: Не ме обиждай, така няма да се разберем. Хайде да седнем да го обсъдим без крясъци. Ще се разреши ли проблемът? Има огромна вероятност. И няма да настъпи разрив в отношенията.

От какво зависи кой вариант ще избера? От житейската ми философия – егоизъм или алтруизъм.

Прошката

Изключително ефикасно лекарство срещу гнева. „Тангни и колеги (1999) установяват, че склонността да прощаваме на другите е свързана с по-ниски нива на депресия, гняв-враждебност, параноя и изострена междуличностна чувствителност (т.е. чувство за малоценност)“.

https://www.researchgate.net/publication/264443222_The_psychology_of_forgiveness

Приказка за прошката

Една учителка решила да научи децата колко е важна прошката. Казала им:

– Искам утре всеки от вас, идвайки на училище, да донесе по една торба с картофи. Това ви е първата задача.

На следващата сутрин всички ученици от класа носели по една голяма торба с картофи. Като ги видяла, учителката се усмихнала:

– Аз сега ще ви раздам по една празна чанта. Спомнете си имената на всички хора, на които поради някаква причина сте отказали да простите за нещо, което са ви причинили. Издълбайте името на този човек върху кората на картофа и го пуснете в празната чанта…

В края на часа в чантите на някои от децата имало по 4-5 картофа, но имало и такива, които били пълни почти догоре…

– През следващата една седмица, където и да ходите, каквото и да правите, вие трябва да носите със себе си вашата торба с картофи. Тя трябва да е неотлъчно до вас…

Един по един се изнизали дните на седмицата. Но още с влизането на учителката в клас, учениците, които стриктно били изпълнили препоръките й, започнали да се оплакват:

– Много ми е трудно да мъкна навсякъде със себе си толкова тежка торба…

– Тия картофи вече започнаха да миришат: откъдето и да мина, хората ме гледат странно и шушукат зад гърба ми… И така нататък.

Учителката се усмихнала:

– Целта на този опит беше да ви покаже, че отказвайки да простим, ние всъщност наказваме най-вече себе си. Сами обричаме душата си да носи такъв тежък товар и така се самоизмъчваме. Мислим си, че прощавайки, отстъпваме пред този, който по някакъв начин ни е наранил. А всъщност истината е, че с ПРОШКАТА ние правим добро на самите СЕБЕ СИ…

http://www.zaigravka.bg/pritchi.php?h=prikazka-za-proshkata

 Когато прощаваме на другите, ще можем да възстановяваме отношенията, а не да трупаме гняв и омраза в себе си.

„Да грешиш – човешко, да прощаваш – божествено“ (Александър Поуп).

Емпатията/Състраданието

Силата на емпатията да преодолява гнева е илюстрирана чудесно от експеримент на Зилман, в който „груб“ асистент („съучастник“ на психолога) обижда и провокира доброволци, които се потят на велоергометър. Обаче влиза друга „съучастничка“ и казва на грубия асистент, че го търсят по  телефона.  На  излизане  той  прави  поредната  злостна  забележка  към новодошлата. Само че тя я приема спокойно и обяснява на хората, че асистентът е под огромно напрежение и е притеснен заради предстоящите му изпити.  След  това  ядосаните  участници  получават  възможност  да  си отмъстят  на  грубияна,  като дадат лоша оценка за него, но  повечето  от  тях  решават  да  не  го  правят, изказвайки съчувствие за тежкото му положение. Гневът им се е успокоил, когато са изпитали съчувствие към „асистента“.

Пример: Забелязвам, че когато хората чакат пред кабинета на лекар, всички искат да минат бързо и са изнервени. Но когато дойде видимо болен човек или майка с хленчещо дете, повечето хора забравят за раздразнението си и им отстъпват реда си, въпреки че ще трябва да чакат повече. Когато се поставим на мястото на другия, ще мислим не само за своите, но и за неговите чувства и нужди. Това помага много за „охлаждането“ на гнева.

Това показва, че контролът на гнева зависи предимно и най-вече от нашия мироглед: как възприемаме света и хората. Например втората най-важна християнска заповед гласи: „Обичай ближния си както себе си“. Ако човек възприема този принцип, той по-малко ще се гневи на другите, а повече ще им съчувства.

 

В древността: „Ако видиш, че оселът на ненавистника ти е паднал под товара си и не ти се иска да му помогнеш, пак непременно да помогнеш заедно с него“ (Изход 23:5).

Съвременният вариант: Ако видиш, че колата на ужасния ти съсед (който постоянно ти трови нервите) се е счупила край пътя и не ти се иска да спреш, за да му помогнеш, непременно му помогни.

 

Разумът управлява чувствата и ги насочва. Няма да се ръководя от лошите си чувства (от гнева), а от алтриузма, от Божественото, както казва Александър Поуп.

Йорданка Дейчева, Клуб ПСИХОЛОГИЯ и ЗДРАВЕ – Плевен; psihologiaizdrave@abv.bg