ОМАЛОВАЖАВАНЕ НА ПОЛОЖИТЕЛНОТО

Здравейте, приятели, това е поредицата „Мисли трезво“, а аз съм Йорданка Дейчева, психолог. В тази поредица представям 10-те неправилни модела на мислене според Когнитивно-поведенческата терапия, които ни карат да гледаме мрачно на живота и да се съмняваме постоянно в хората. Най-важното е да се научим да ги разпознаваме и да ги коригираме.

Днес ще ви представя десетото и последно когнитивно изкривяване „Омаловажаване на положителното“. То на пръв поглед прилича донякъде на гледането през отрицателен психичен филтър, което разглеждахме по-рано. При него проблемът беше черногледството. Ако някой е пропуснал това видео, може да го прегледа на фейсбук страницата ми „Психология за всеки ден“ със заглавие „Лек за черногледство“. Обаче има разлика между „отрицателен психичен филтър“ и „омаловажаване на положителното“. Хората, които гледат на обстоятелствата през такъв психичен филтър, виждат само отрицателните страни и не забелязват положителното. За разлика от тях, хората, които „омаловажават положителното“, виждат и признават положителните неща, но настояват, че „това не е важно“.

Един от признаците, по които можете да разпознаете такива хора, е това, че не могат да приемат комплименти. Когато някой ги похвали, че добре са свършили работата, те казват: „Е, не съм направил/а нищо особено“. Ако кажете на жена, която омаловажава положителното, че има хубава рокля, тя ще отговори: „А, нищо особено, не е нова“. Ако кажете на мъж, който омаловажава положителните си качества, че сте му много благодарни за помощта, той веднага ще измънка, че не е направил нищо кой знае какво.

Чували ли сте старозаветната история за четиридесет годишното пътешествие на израелтяните в пустинята под ръководството на Мойсей? Тя е забележителен древен пример за омаловажаване на положителното. Бог извършва за тях невероятни чудеса: разделя Червеното море, за да минат по сухо и да ги спаси от египтяните; когато им свършва водата,  от канарата избликва вода; всеки ден от небето пада манна, за която се казва, че е имала вкус на питки с мед; Бог им пази сянка през деня, а през нощта осветява лагера, води техните битки и дори дрехите и обувките им не се изтъркват. Въпреки това всеки път, когато възникне проблем, те омаловажават всички тези чудеса и започват да обвиняват Мойсей, че ги е довел в пустинята да умрат. Резултатът е тревожност, депресия и паника. Винаги съм се чудила как ние, хората, можем да притежаваме такава невероятна способност да казваме на черното бяло, а на бялото – черно.

ТИПИЧНО ЗА ХОРАТА, КОИТО ОМАЛОВАЖАВАТ ПОЛОЖИТЕЛНОТО
·     Да омаловажават положителните преживявания и лични постижения, като настояват, че „те не са нищо особено“.

·     Да превръщат добрите неща в негативни преживявания.

·     Да признават доброто, но да смятат, че то няма никаква стойност.

  ОМАЛОВАЖАВАНЕ, КОЕТО УБИВА: РАЗСТРОЙСТВО С ИЗКРИВЕНА ПРЕДСТАВА ЗА СОБСТВЕНОТО ТЯЛО

В книгата си ИИМ д-р Недли споменава едно много опасно и вредно за здравето омаловажаване. Хората имат склонност да бъдат твърде строги към себе си по отношение представата за собственото тяло. Обществото цени определени физически качества и много хора изпадат в капана на чувството за малоценност, защото не отговарят на невъзможните очаквания. Това се нарича „Разстройство с изкривена представа за собственото тяло“ и е толкова широкоразпространено, че психиатрите всъщност го описват като „нормативно недоволство“ при жените. С други думи, жена, която е доволна от тялото си, може всъщност да се смята за „извън нормата“!

Това изкривяване се получава, когато мнението на човек за тялото му е различно от действителността. Например някои слаби жени винаги смятат, че имат наднормено тегло или са дебели. Въпреки че всички останали им казват, че изглеждат много добре. Те обаче толкова омаловажават добрия си външен вид, че виждат точно обратното. За мъжете логиката е противоположна: мъжете с нормално тегло се смятат за слаби, а най-вманиачените културисти се считат за идеални.

Има едно предаване по БТВ „Истински истории“. Аз попаднах на един епизод в UTUBE. Той е за млада жена, която страдала от булимия. Нейната история е много трогателна и тъжна, но ме впечатли един от коментарите под клипа: „Здравейте! Аз съм момиче на 15 години и… ами преди година страдах от болестта анорексия. През това време аз мразех външния си вид, а и приятелите ми започнаха да странят от мен. При всяка хапка усещах огромна вина и ми тежеше. За съжаление, родителите ми не забелязваха нищо, а и не ги беше особено грижа. Почти не бях яла 2 седмици и тогава в час по физическо припаднах. От там започна лечението ми“. Колко е тежко за една тийнейджърка да преживява такава мъка! И колко лесно може да се избегне това изкривено мислене, ако нашите деца имат подкрепата, интереса и мъдрото ръководство на родителите си. Защото коренът на това разстройство в много случаи е враждебната домашна среда и безразличието на близките хора.

Когато омаловажаваме нормалния си външен вид, ние получаваме изкривена представа за самите себе си, която може да доведе до много неприятни и нездравословни последици:

НЕЗДРАВОСЛОВНИ ПОСЛЕДИЦИ
·     чувство за малоценност

·     крайни и нездравословни диети

·     редуване на преяждане и пречистване

·     социална фобия

·     анорексия нервоза – натрапчив страх от напълняване

·     булимия – тъпчене с храна и предизвикано повръщане

·     крайности в усилията за преобразяване според невъзможния идеал

Културата има огромно влияние върху лавинообразното повишение в броя на случаите на това разстройство в наши дни. Скорошни проучвания представят убедителни доказателства, че образите от медиите играят значителна роля за отношението на жените към телата им. За съжаление, настоящият стандарт за красота подчертава аспекти, които са невъзможни за постигане от повечето хора. Изследователите установяват, че особено жените изпитват повече вина, тревожност и депресия, след като гледат кокалестите модели в медиите. През последните 30 години рекламираната в тях идеална женска форма става все по-тънка и по-тънка, докато средностатистическата жена всъщност става все по-обемиста.

 ЛИПСА НА МОТИВАЦИЯ

Омаловажаването на положителното може да доведе също и до сериозна липса на мотивация за постигане на постижими цели. Реалистичните цели могат да си струват усилията и да пораждат силно чувство на удовлетворение. Обаче човек, който омаловажава положителното, не може да се зарадва на успеха си и да изпита удовлетворяващото чувство, че е постигнал нещо добро. Това води до намаляване на инициативността му.

СТРАТЕГИИ ЗА ПРОМЯНА

Най-доброто оръжие срещу омаловажаването на положителното е истината. Истинските убеждения могат да станат положителни мисли, които да възприемем като част от мирогледа си и те да ни подтикнат към действие.

Д-р Недли съветва: „Затова преценявайте своите постижими цели, преценявайте вероятните реалистични положителни последици, помнете ги, без да ги омаловажавате и ще постигнете един от отличителните белези на подобрената емоционална интелигентност – мотивация за постигане на целите си“.

За да може човек да избегне омаловажаването на положителното в живота си, трябва непременно да има коригираща гледна точка, защото отстрани в много случаи се вижда по-добре. Тази коригираща гледна точка могат да бъдат нашите роднини (семейството), нашите близки приятели, житейската философия, която сме възприели.

Аз и досега се сещам за дядо ми, който почина още като бях ученичка. Въпреки че са изминали много години, все още ясно си спомням колко много ме обичаше, как ме вземаше в каруцата на село и ходехме за дини на бостана, как вечер ми разказваше измислени от него приказки преди да заспя. Въпреки трудното ми детство, сега си давам сметка, че неговото влияние много ми помагаше в детските ми страхове.

А Християнството като житейска философия много ми помага с идеята си за човека, който е безкрайно ценен за Бога. Ще повторя в края думите на д-р Недли от книгата му ИИМ: „Най-доброто оръжие срещу омаловажаването на положителното е истината“.

Харесайте фейсбук страницата ми „Психология за всеки ден“.

Книгата на д-р Недли „Изгубеното изкуство на мисленето“ можете да поръчате на сайта на издателство „Нов живот“.