Ейбрахам Линкълн направил любовта свое правило и ни е оставил чуден пример за примиряване. Когато започнал кампанията за своя избор за президент на САЩ, един от най-върлите негови неприятели бил един човек Стентън. По някои причини Стентън мразел Линкълн, той употребил всичките си сили, за да го унищожи в очите на избирателите му. Толкова дълбоко била вкоренена омразата в него, че той се подигравал дори и с физическия вид на Линкълн, като го наричал с най-вулгарни епитети.

Въпреки това Линкълн бил избран за президент. А след това се наложило да посочи своите сътрудници. Намерил хора за различните секретарски длъжности, но най-важното място постa секретар на народната отбрана, оставало вакантно. Може ли да си представите, че той назначил на тази длъжност не друг, но Стентън. Това създало голям смут всред духовете на заобикалящите негови близки и сътрудници. Съветник след съветник идвали при него с въпроса: “Господин президент, знаете ли, че вие сте сбъркали? Знаете ли, кои е Стентън? Известно ли ви е, какво е говорил той по ваш адрес? Той е ваш неприятел. Той саботира вашата програма.” А Линкълн отговаря: “Да! Зная, кой е Стентън. Зная всичко, което е приказвал за мен. Но като изхождах от обществените интереси, дойдох до заключението, че той е най-подходящият за тази работа!…”.

Така Стентън станал Линкълнов министър на народната отбрана и действително бил много добър сътрудник на президента.

След няколко години Линкълн бил убит. За него били изказани много топли думи. И до днес все още той се смята за един от седмината най-велики президенти на САЩ, но най-трогателно и най-съдържателно било изложението на Стентън. Той говорил за Линкълн, като за най-великия човек, който някога е живял и завършил с думите: “Сега Линкълн принадлежи на вековете!”.

Ако Линкълн мразеше Стентън и двамата биха отишли в гроба, като огорчени неприятели. Но чрез силата на любовта той преобразил неприятеля си в приятел!