ОПАСНА ПАСИВНОСТ
Чарлз Спърджън разказва историята на един баща, който имал погрешни представи за възпитанието на децата. Той бил вярващ, но смятал, че не е нужно „да натрапва“ вярата си на своя син. Бил убеден, че и без да говори на детето си за Бога, без да го наставлява да чете Библията и да се моли, пак Бог може да докосне сърцето му и да го спаси. Казвал, че това е дело единствено на Святия Дух.
Един ден момчето паднало лошо и си счупило крака. След усложнения се наложила ампутация. Но през цялото време, когато хирургът извършвал деликатната операция, момчето кълнело и псувало по най-отблъскващ и брутален начин. Тогава хирургът казал на бащата:
– Когато няма кой да научи едно дете да се моли, то със сигурност ще се намерят други, които с готовност ще го научат да псува.
В тези думи прозира един важен принцип. Ако вярващите родители не правят необходимото, за да наставят и насочат децата си в Божия път, то „князът на този свят“ ще направи всичко възможно, за да ги тласне надолу към пъкъла.
„Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.“ (Притчи 22:6)