Разказва се за един фермер, който бил известен със своя негативизъм. Един ден негов съсед спрял и отбелязал колко чудесна е реколтата му.

– Трябва да си изключително щастлив с реколтата тази година – казал той.

Фермерът отговорил:

– Ами да, изглежда доста добра, но от друга страна изобилната реколта ужасно изтощава почвата.

Израилтяните имали същото отношение. Бог по чуден начин се погрижил за тях, докато се скитали в пустинята и въпреки това те непрекъснато се оплаквали. Например негодували за манната, която Бог така благодатно им дал. Като си спомняли за рибата, краставиците, пъпешите, праза, лука и чесъна в Египет, те хленчели: „Нищо няма; няма какво да гледаме освен тази манна!” (Числа 11:6) Каква неблагодарност!

И ние сме склонни понякога да обръщаме повече внимание на негативните, отколкото на положителните неща в живота. Мърморим против Господа, когато трябва да Го хвалим за безбройните благословения. Разсейваме се от разочарованията и лишенията, които Бог допуска за нашето духовно добро.

Когато се изкушаваме да се оплакваме, нека да помним Числа 11:1: „Народът роптаеше зле в ушите на Господа; Господ чу и гневът Му пламна.”

НЯКОИ ХОРА ПРЕКАРВАТ ЖИВОТА СИ НА ГИШЕТО ЗА ОПЛАКВАНИЯ.