ОПТИМИСТИЧНА СЕБЕОЦЕНКА И УСПЕХ

Колко от вас са оптимисти? А колко песимисти? Мислили ли сте си, че житейските обстоятелства ни превръщат в оптимисти или песимисти? Ако е така, чуйте този пример.

На 4 декември 1982 г. се родил Николас (или „Ник“), но лекарите го отнесли преди майката да може да го види. Никой не ѝ изпратил цветя. Притеснена от цялата тази ситуация, тя попитала лекаря дали бебето е добре. Мълчание! След повторния въпрос лекарят просто казал: „Фокомелия“ и младата майка била напълно съкрушена. Тя била акушерка и след като била помагала за раждането на толкова много нормални деца, не разбирала защо Бог допуснал нейното дете да се роди без ръце и крака.

Изминало известно време преди родителите да приемат аномалията на детето си. Отнело още повече време самият Ник да приеме това. Но накрая осъзнали, че Бог има план дори и за него. С изумителна решителност той тръгнал на училище, започнал да спортува и дори станал влиятелен християнски евангелизатор и говорител. На 12 февруари 2012 г. той се оженил за Кани Мияхара и им се родили двама сина.

В книгата си „Живот без граници“ (Doubleday, 2010) Ник Вуйчич заявява: „Не можеш винаги да контролираш това, което ти се случва. В живота се случват неща, за които не си виновен или не можеш да спреш (…) Виждате ли, не мисля, че някога ни се дава нещо, с което да не можем да се справим. Обещавам ви, че за всеки недъг, който имате, сте благословени с повече от достатъчно способности, за да победите проблемите“ (с. 12).

Забелязвате ли каква е житейската философия на един човек, който се е родил без ръце и без крака? „За всеки недъг, който имате, сте благословени с повече от достатъчно способности, за да победите проблемите“. Човек без ръце и крака – оптимист! Повечето ни проблеми са прашинки в сравнение с това да се родиш без ръце и без крака. И въпреки това този човек е не само оптимист, но и преуспял във всяко едно отношение според обичайните ни стандарти: известен е, има щастливо семейство, удовлетворен е от живота. Той е постигнал успех в живота благодарение на оптимистичната си житейска философия – че колкото и проблеми да имаме, сме благословени със способностите да се справим с тях и да продължим напред.

Това ни говори, че не обстоятелствата в живота определят успеха, а предимно, изцяло и най-вече житейската ни философия – нашият мироглед: отношението ни към себе си, хората и света.

Оптимистичният мироглед е пряко свързан с успеха ни в живота

Според Мартин Селигман успехът е комбинация от три неща:

Талант + мотивация + оптимизъм = успех

„За да успее човек в нещо, му трябват талант и мотивация за успех. Според Мартин Селигман обаче в това уравнение на успеха липсва оптимизмът. Защото дори и да имаш способностите да успееш и силното желание да го направиш, ако си твърдо убеден, че това е невъзможно, то ще се провалиш или пък дори няма да опиташ.

Това твърдение се подкрепя от резултатите от едно негово проучване, в което застрахователна компания наема на работа служители, провалили се на тестовете за квалификация, но показали много високи нива на оптимизъм. Още в края на първата година става ясно, че оптимистите имат 21% повече продажби от тези, които са се справили с теста [имат необходимата квалификация и образование], но имат песимистичен обяснителен подход“.

http://optimistichno.com/shto-e-to-optimizam/talantmotivatsiyaoptimizamuspeh/

Мирогледът, житейската ни философия, определя успеха ни във всяка област

„Каквито са мислите в душата му, такъв е и той“ (Притчи 23:7). Знаете ли преди колко години са изречени тези думи? Най-малко 3 000 години! Идеята за решаващото влияние на мисленето ни върху чувствата, волята, съвестта, морала, отношенията не е заслуга на Когнитивно-поведенческата терапия от 20 век. Още преди 3 000 години мъдрецът Соломон е стигнал до този извод. Това, което мислим за себе си (себеоценка) и за света около нас (мироглед), определя в голяма степен какво ще постигнем в живота си (успех).

Себеоценка + мироглед = успех

Днес ще имаме време да разгледаме някои аспекти от влиянието на себеоценката и мирогледа върху успеха ни в живота.

Оптимистична себеоценка и успех

Защо това, което мислим за себе си (себеоценката), е свързано с успеха ни в живота? Защото това, което мислим за себе си (себеоценката), определя как ще се справяме с всяка ситуация.

Пример: Кристиян и Стефан работят в банка, където и двамата са касиери. Един ден шефът свиква всички касиери и им съобщава: „Въвеждаме нова система за разплащане и нова компютърна отчетност. В рамките на две седмици трябва да ги усвоите и да започнете да работите с тях. В противен случай може да загубите работата си“.

Кристиян веднага се захваща да разучи новата система, като често ходи при по-опитните си колеги, когато има въпроси или е допуснал грешка. Не се страхува да си признае, че не е разбрал напълно нещо. Постепенно схваща за какво става въпрос и след две седмици работи добре в новите условия.

Стефан е по-интелигентен от него, но много се страхува да не допусне грешки и да не се изложи. Той започва да проучва новите системи, но с всяка грешка му се струва, че това е над възможностите му. Не пита колегите си, за да не му се присмеят, че не е разбрал нещо. След две седмици се проваля на теста за новите системи и загубва работата си. Чувството за малоценност, което намалява и усещането за компетентност, не му позволява да се развива нормално в работата си.

Възхищавам се на думите на най-превежданата жена-писател в световен мащаб Елън Уайт, която още през 19 век описва подробно двете крайности в себеоценката, които пречат на успеха ни:

„Ако си изграждаш твърде високо мнение за себе си, ще мислиш, че трудът ти е от много по-голямо значение, отколкото е в действителност, и ще се стремиш към лична независимост, която граничи с високомерие. Ако отидеш в другата крайност и имаш твърде ниско мнение за себе си, ще се чувстваш по-нисш и ще оставяш впечатление за нищожност, което до голяма степен ще ограничи влиянието ти за добро. Трябва да избягваш и двете крайности. Чувствата не трябва да те контролират; обстоятелствата не трябва да ти влияят. Можеш да имаш правилна преценка за самия себе си – нещо, което ще се окаже за тебе защита и от двете крайности. Можеш да имаш достойнство без празна самоувереност; можеш да бъдеш снизходителен и отстъпчив, без да жертваш самоуважението или личната си независимост. Тогава животът ти ще оказва голямо влияние както върху хората от висшите класи, така и върху тези от по-низшите” (Уайт, Е. Ум, характер, личност. Кн. 2. С., Нов живот, с. 149-150).

Пример: Веднъж бях пред кабинета на един известен лекар. На стената имаше доста голяма табела с неговите постижения: няколко научни титли, множество публикации, няколко ръководни поста, участие в научни академии в България и чужбина… Зачудих се как ли му е стигнал един живот да постигне всичко това! И неизбежно дойде моментът на сравнението: аз въобще направила ли съм нещо стойностно в живота? Грижа се за децата си, никой почти не ми знае името. Виж какво са постигнали хората… И неизбежният горчив привкус на провал.

Сигурно и вие сте имали такива моменти. Но един цитат за майката от същата авторка Елън Уайт ми върна трезвата преценка за себе си и истинския критерий за успех:

„Името ѝ [на майката] не е записано в архивите на историята, нито пък е получила почит и похвали от света, както съпруга или бащата, но то е обезсмъртено в Божията книга. Тя прави всичко според силите си и положението ѝ в Божиите очи е по-издигнато, отколкото положението на царя на престола му, защото тя се занимава с характера и оформянето на ума. Днешните майки създават обществото на бъдещето“ (Уайт, Е. ХВБХ).

Ако моите деца израснат като добри хора и оказват добро влияние в обществото, аз съм постигнала 100% успех, независимо че името ми никога няма да се появи по телевизията. Следователно може да имам усещане за успех, когато използвам градивно потенциала си, за да постигна нещо добро, без да се сравнявам с успехите на другите – защото те имат други цели и способности.

Какво мислиш за себе си? В съзнанието ни има складирани множество автоматични мисли за самите нас, изградени чрез хиляди повторения през живота ни, които са изградили утъпкани „пътечки“ в мозъка. Тези автоматични мисли „предопределят“ дали ще се справяме с възникващите задачи. Те са понякога трудни за откриване, но е по-лесно да разпознаем чувствата, които предизвикват.

Пример: Когато в работата ви има спешна ситуация, какво е първото ви чувство:

Автоматична мисъл: Няма да се справя. Чувство: страх, притеснение.

Автоматична мисъл: Ще се справя, ако побързам. Чувство: прилив на енергия.

Когато аз излизам за лекция, първо изпитвам страх. Понякога улавям и автоматичните мисли: няма да се справя, на хората няма да им е интересно, ще забравя нещо важно. Тези автоматични мисли произлизат от ниската себеоценка и в много случаи са ирационални, неоснователни. Тогава започвам съзнателно да си налагам други мисли: подготвена съм, темата е важна, презентацията ще ми напомня да не забравя нещо и т.н. Забелязвам, че щом започна да мисля правилно, ирационалните чувства значително намаляват и дори изчезват.

Начинът, по който оценяваме себе си (оптимистично или песимистично), определя дали ще се справяме успешно със задачите си (оптимистична себеоценка) или ще се проваляме (песимистична себеоценка). Чувството за малоценност и за свръхценност саботира успеха ни, а реалистичното чувство за собствена стойност ни помага успешно да се справяме със задачите. Една от най-важните ни цели трябва да бъде реалистичната себеоценка: да познаваме както слабите си страни, така и силните, за да преодоляваме слабостите си, а да усъвършенстваме талантите си.

„Когато водата ти дойде до устата – горе главата“ – Доньо Донев.

https://bit.ly/2St4nVc

„Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите“ (Притчи 17:22).

„Забрави всички причини за провал и повярвай в едната, заради която ще постигнеш успех” – Зиад Абделнур, американски финансист.

„И въпреки че не можеш да се върнеш назад и да си осигуриш ново начало, можеш да започнеш от днес и да си осигуриш изцяло нов край” – Джеймс Шерман.

Йорданка Дейчева, психолог