Оптимистична себеоценка и успех

Защо това, което мислим за себе си (себеоценката), е свързано с успеха ни в живота? Защото това, което мислим за себе си (себеоценката), определя как ще се справяме с всяка ситуация.

Пример 1

Аз винаги съм имала проблем с чувството за малоценност, особено в миналото. Това ми е пречело в много случаи. Когато завърших английска филология в университета, още в същата година обявиха шест свободни места за асистенти. В университета има много по-големи възможности за развитие и много по-голяма самостоятелност, отколкото в училището. Но явно това ми се е сторило твърде над моите възможности, твърде голяма лъжица за едва завършила студентка без опит и затова дори не кандидатствах. След това често съм си мислила, че щеше да е добра възможност, но вече беше късно и животът ми се разви по съвсем различен начин. Не че сега съжалявам, но си давам сметка, че ниската себеоценка много често ни пречи да се развиваме и да бъдем полезни в по-голяма степен, отколкото сме в момента.

Пример 2

Християн и Стефан работели в банка, където и двамата били касиери. Един ден шефът свикал всички касиери и им съобщил: „Въвеждаме нова система за разплащане и нова компютърна отчетност. В рамките на две седмици трябва да  ги усвоите и да започнете да работите с тях. В противен случай може да загубите работата си“.

Кристиян веднага се захванал да разучи новата система, като често ходел при по-опитните си колеги, когато имал въпроси или бил допуснал грешка. Не се страхувал да си признае, че не е разбрал напълно нещо. Постепенно схванал за какво става въпрос и след две седмици работел добре в новите условия.

Стефан бил по-интелигентен от него, но много се страхувал да не допусне грешки и да не се изложи. Той започнал да проучва новите системи, но с всяка грешка му се струвало, че това е над възможностите му. Не питал колегите си, за да не му се присмеят, че не е разбрал нещо. След две седмици се провалил на теста за новите системи и загубил работата си. Чувството за малоценност, което намалява и усещането за компетентност, не му позволило да се развива нормално в работата си.

Пример 3

Имам една позната, която е много добър специалист в своята област. Има талант, има мотивация да се развива в работата си, справя се отлично. Обаче когато я попитах дали иска да подготви тема за някой семинар, тя категорично ми отказа. Не защото не може, но защото се притеснява. Толкова тежко преживява излизането пред хора, че дори не иска да опита. Притеснението парализира способностите ѝ. Не вярва, че ще се справи и затова не иска дори да опита.

Възхищавам се на думите на най-превежданата жена-писател в световен мащаб Елън Уайт, която още през 19 век описва подробно двете крайности в себеоценката, които пречат на успеха ни:

„Ако си изграждаш твърде високо мнение за себе си, ще мислиш, че работата ти е много по-важна, отколкото всъщност е, и ще се стремиш към лична независимост, която граничи с високомерие. Ако отидеш в другата крайност и имаш твърде ниско мнение за себе си, ще се чувстваш по-нисш и ще оставяш впечатление за нищожност, което до голяма степен ще ограничи влиянието ти за добро. Трябва да избягваш и двете крайности. Чувствата не трябва да те контролират; обстоятелствата не трябва да ти влияят. Можеш да имаш правилна преценка за самия себе си – нещо, което ще се окаже за тебе защита и от двете крайности. Можеш да имаш достойнство без празна самоувереност; можеш да бъдеш снизходителен и отстъпчив, без да жертваш самоуважението или личната си независимост. Тогава животът ти ще оказва голямо влияние както върху хората от висшите класи, така и върху тези от по-низшите” (Уайт, Е. Ум, характер, личност. Кн. 2. С., Нов живот, с. 149-150).

Какво мислиш за себе си?

В съзнанието ни има складирани множество автоматични мисли за самите нас, изградени чрез хиляди повторения през живота ни, които са оформили утъпкани „пътечки“ в мозъка. Тези автоматични мисли „предопределят“ дали ще се справяме с възникващите задачи. Те са понякога трудни за откриване, но е по-лесно да разпознаем чувствата, които предизвикват.

Пример: Представете си, че трябва да говорите пред много хора. Какво е първото ви чувство:

Автоматична мисъл: Няма да се справя. Чувство: страх, притеснение.

Автоматична мисъл: Ще се справя, подготвен съм. Чувство: прилив на енергия.

Когато аз излизам за лекция, първо изпитвам страх. Понякога улавям и автоматичните мисли: няма да се справя, на хората няма да им е интересно, ще забравя нещо важно. Тези автоматични мисли произлизат от ниската себеоценка и в много случаи са ирационални, неоснователни. Тогава започвам съзнателно да си налагам други мисли: подготвена съм, темата е важна, презентацията ще ми напомня да не забравя нещо и т.н. Забелязвам, че щом започна да мисля правилно, ирационалните чувства значително намаляват и дори изчезват.

Саботираш ли сам себе си, или помагаш на себе си?

Начинът, по който оценяваме себе си (оптимистично или песимистично), определя дали ще се справяме успешно със задачите си (оптимистична себеоценка) или ще се проваляме (песимистична себеоценка). Чувството за малоценност и за свръхценност саботира успеха ни, а реалистичното чувство за собствена стойност ни помага успешно да се справяме със задачите. Една от най-важните ни цели трябва да бъде реалистичната себеоценка: да познаваме както слабите си страни, така и силните, за да преодоляваме слабостите си, а да усъвършенстваме талантите си.

„Когато водата ти дойде до устата – горе главата“ – Доньо Донев.

„Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите“ – Соломон в Притчи 17:22.

„Забрави всички причини за провал и повярвай в едната, заради която ще постигнеш успех” – Зиад Абделнур, американски финансист.

„И въпреки че не можеш да се върнеш назад и да си осигуриш ново начало, можеш да започнеш от днес и да си осигуриш изцяло нов край” – Джеймс Шерман.

Йорданка Дейчева, Клуб Психология и здраве – Плевен; psihologiaizdrave@abv.bg