ОПУШЕНА ЦЪРКВА

В краткото си есе “Бедната църковна мишка” Йордан Радичков описва стара църква.

“Времето е опушило със своите пушеци и светци, и дяволи, и грешници. Така то ги е направило равни едни помежду други.”

Когато зографът е изписвал църквата, той се е постарал светците и ангелите да изглеждат чисти и светли, а дяволите и грешниците – черни и опушени. Но с годините всички стават еднакви, така че не може да се различи кой какъв е.

С годините детската чистота изчезва. Всяко дете е уникално, има своите думички, своите очарователни особености, които ни карат да се възхищаваме на тази свежест. Постепенно с израстването и трупането на опит, всички ние ставаме все по-еднакви и губим невинността си.

Когато група от хора се съберат, привличани от една обща идея, те изглеждат чисти, безкористни, идеалисти, готови за жертва. С времето между тях се явяват различия, които водят до разцепления и предателства.

Дали не се случва същото и с Църквата, Христовото тяло? Спасителят ни е призовал да бъдем заедно, да си помагаме, да си служим, да разнасяме Благата вест, да помагаме на другите да дойдат при кръста, Това поръчение е толкова вдъхновяващо, че всички с радост го приемат. Но с времето се явяват различия, недоверие, конфликти. Огънят, който е пламтял чист и буен, започва да дими и да опушва всички, така че вече сякаш не е останало нищо чисто и здраво…

Често църквите се реставрират и се възстановява първоначалната свежест на фреските. Исус иска да ни очисти от саждите и пепелта!

„Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата Благодат.“

Гал.1:6

СВЯТИЯ ДУХ Е НАЙ-ДОБРИЯТ РЕСТАВРАТОР НА ЦЪРКВИ.