Спърджън казва: „Трябва да бъдем освободени от любовта към греха. Това е едно сигурно следствие от нашето доверяване на Христа. Ако обичаме греха, то всичките ни заявления, че сме се предали на Христа са само приказки.

Ето едно дърво, цялото увито в бръшлян, който изсмуква живота му и го умъртвява. Може ли това дърво да бъде спасено? Градинарят вярва, че може. Той желае да стори нужното. Но преди да хване ножа и да реже му се казва, че бръшлянът не бива да бъде изрязван. „Тогава е невъзможно спасението – отсича той. – Бръшлянът убива дървото и, ако то иска да се спаси, бръшлянът няма да го спаси. Ако ми се доверите, че мога да спася дървото трябва да ме оставите да премахна задушаващото растение.”

Това е гласът на здравия разум. Вие не бива да се доверявате на градинар, който не желае да премахне убиеца на дървото на живота. По същия начин, ако грешникът държи на греха си, това ще го убие. Ако желае действително да бъде спасен Исус е в състояние да му помогне.“

Чарлз Спърджън