По време на един полет до Калифорния, Пенелъп Дъкуърт, свещеник в университета в Станфорд, разговарял с една жена християнка, която била осиновила момиче еврейче. Тя разказала, че след като Хитлер присъединил Полша, нацистите дошли в нейното село да арестуват евреи. Тя пазарувала близо до железопътната гара, където немските войници натоварвали евреите във вагоните. Тези безпомощни жертви били определени да умрат в концентрационен лагер. Жената видяла войник, който бутал една еврейка към гарата, а зад  нея едва пристъпвало малко момиченце. Той спрял еврейката и строго попитал: „Това твоя дъщеря ли е?” Ужасената майка погледнала право в очите жената християнка, която стояла наблизо, и казала: „Не, детето е нейно.” От този момент християнката взела това еврейче у дома си и то станало нейна дъщеря.

По благодат Бог е заявил за нас, че сме негови. А бяхме осъдени, и то не като невинни жертви, а справедливо като грешници. Ние бяхме безсилни да спасим сами себе си. Бяхме се отправили към втората смърт, която е вечно отделяне от небесния живот, светлината и любовта. Но Самият Бог, срещу Когото се разбунтувахме, ни изкупи чрез Исусовата смърт на кръста.

Слава на Бога – бяхме чужди; сега чрез Вяра сме осиновени!

„(Бог) ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа.“

 Ефесяни 1:51

БОГ ПРИТЕЖАВА ЧРЕЗ БЛАГОДАТ ТЕЗИ, КОИТО НЕ ПРЕТЕНДИРАТ ЗА БЛАГОДАТ.