ОСТАРЯВАНЕТО НЕ Е ПРИСЪДА ЗА МОЗЪЧНИТЕ ФУНКЦИИ

Днес има добра информация за връзката между храненето и двете главни състояния, отнасящи се до умствения упадък. От по-умерената страна е състоянието, наречено „когнитивно нарушение” или „когнитивна дисфункция”. Това състояние се състои в западаща способност за запомняне и мислене така добре, както когато човекът е бил по-млад. Следват менталните дисфункции, които могат да станат доста сериозни и дори животозастрашаващи. Наричат ги общо деменции, които биват два главни типа: васкуларна деменция и болест на Алцхаймер. Васкуларната деменция се предизвиква основно от множество малки „удари” от спукани кръвоносни съдове в мозъка. При старите хора в напреднала възраст често възникват „мълчаливи удари”. Един мозъчен „удар” се счита за мълчалив, когато не се забелязва и остава недиагностициран. Но всеки малък удар изважда от строя част от мозъка. Другият тип деменция, болестта на Алцхаймер, възниква, когато в критични части на мозъка се натрупа плака от една протеинова субстанция, наречена бета-амилоид. Това става подобно на начина, по който се натрупва холестерол при сърдечносъдовата болест. Алцхаймерът е изумително чест. Според едно съобщение, 1 % от хората на шестдесет и пет имат данни за Алцхаймер, но броят им се удвоява на всеки пет години. Мисля, че това е причината да приемаме спокойно „сенилността” като част от процеса на остаряването. Смята се, че 10-12 % от индивидите с леко когнитивно разстройство развиват с времето по-сериозни типове деменция, но само 1-2 % от индивидите без когнитивно разстройство развиват тези болести. Това означава, че хората с когнитивни разстройства имат около десет пъти по-висок риск от развитие на Алцхаймер. Но когнитивното разстройство води не само до сериозна деменция, а има връзка и със сърдечносъдовата болест, мозъчния удар и диабета на възрастните, тип 2. Клъстери от всички тези болести се регистрират в едни и също популации и често у едни и същи индивиди. Това означава, че те имат едни и същи рискови фактори каквито са хипертонията (високо кръв[1]но налягане] и високият кръвен холестерол. И двата фактора, разбира се, могат да бъдат контролирани чрез храненето. Трети рисков фактор са гадните свободни радикали, които предизвикват хаос във функцията на мозъка в по-късните ни години. И тъй като увреждането от свободните радикали е толкова важно за процеса, водещ към когнитивна дисфункция и деменция, изследователите вярват, че консумирането на антиоксиданти с храната може да предпази мозъка ни от тези и други болести. В храните от животински произход няма антиоксиданти. Те активират производството на свободни радикали, увреждащи клетките. За разлика от тях растителните храни, които са пълни с антиоксиданти, могат да предотвратят увреждането.

,,Китайското проучване“  д-р Кембъл