ОТНОВО КРАЙ ЕЗЕРОТО – ЧАСТ – 5

Исус вървеше сам с Петър, защото имаше да сподели с него нещо насаме. Преди смъртта Си Той му бе казал: „Където отивам, не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.” Тогава Петър бе отговорил: „Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Живота си ще дам за Тебе!” (13:36-37 Йоан 13:36-37). Когато го бе казал, малко разбираше до какви височини и дълбочини биха го завели Христовите нозе. Наистина Петър пропадна на изпита, но пак щеше да има възможност да провери любовта си към Христос. За да го укрепи за последния изпит на неговата вяра, Спасителят откри бъдещето му. Той му каза, че след като изживее един полезен живот, когато възрастта ще се отрази на физическите му сили и те ще отслабнат, тогава наистина ще последва своя Господ. Исус каза: „Когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше, където си щеше, но когато остарееш, ще простреш ръцете си и друг ще те опасва и ще те води, където не щеш. А това рече, като означаваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога.”

Така Исус разкри на Петър вида на неговата смърт. Той даже предсказа, че ръцете му ще бъдат „прострени” и приковани на кръста. А след това наново подкани своя ученик: „Следвай Ме!” Петър не се обезсърчи от откровението. Той бе готов да пострада от каквато и да е смърт за своя Господ.

Дотогава познаваше Христос по плът, както много хора днес Го познават, но занапред той нямаше да бъде повече ограничен по този начин. Вече не Го познаваше така, както Го бе познавал при общуването си с Него в човешкия Му образ. Бе Го обичал като човек, като изпратен от Бога Учител; сега Го обичаше като Бог. Бе научил урока, че за него Христос е всичко. Сега бе готов да вземе участие в пожертвувателната мисия на своя Господ. Когато в края на живота си бе отведен на кръста, помоли да го разпънат с главата надолу. Смяташе, че е твърде голяма чест да пострада по същия начин, както бе пострадал неговият Господ.

За Петър думите „върви след Мене” съдържаха голяма поука. Този урок му бе даден не само по отношение на неговата смърт, но и за всяка стъпка от живота му. Дотогава Петър беше склонен да действа независимо. Опитваше се да прави планове за Божието дело, вместо да чака, за да следва Божиите планове. Но той не спечели нищо, като избързваше пред Господа. Исус му заръча: „Върви след Мене! Не избързвай пред Мене! Така няма да срещаш сам сатанинските пълчища. Остави Ме Аз да вървя пред тебе и тогава няма да бъдеш побеждаван от неприятеля.”