ОТНОВО КРАЙ ЕЗЕРОТО – ЧАСТ – 6

Като вървеше до Исус, Петър забеляза, че Йоан върви след тях. В него се пробуди желанието да узнае и неговото бъдеще и „казва на Исус: Господи, а на тогова какво ще стане? Исус му каза: Ако искам да остане, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене!” Петър трябваше да разбере, че неговият Господ би му разкрил всичко, което е най-добро за него да знае. Дълг на всеки е да следва Христос, без да проявява неподходяща загриженост по отношение на работата, определена за другите. Като каза за Йоан: „ако искам да остане той, докле дойда” , Исус не даде гаранция, че този ученик ще живее до второто идване на Господа. Той само изтъкна своята върховна власт и факта че ако би пожелал да бъде така, това съвсем не би засегнало работата на Петър. Бъдещето, както на Йоан, така и на Петър, бе в ръцете на техния Господ. Послушание в следването на Христос – това бе задължението, изисквано от всеки един от тях.

Колко много хора днес са като Петър! Те се интересуват от работите на другите и са много загрижени да узнаят техните задължения, докато в същото време има опасност да пренебрегнат своите собствени. Нашата работа е да гледаме на Христос и да Го следваме. Ако гледаме на другите, ще откриваме грешки в живота и дефекти в характерите им. Човечеството е пропито от недостатъци и несъвършенство, но в Христос ще намерим съвършенство. Като Го гледаме и живеем с вярата в Него, ние ще бъдем преобразени.

Йоан доживя до дълбока старост. Той стана свидетел на разрушаването на Ерусалим, на унищожението на величествения храм – символ на последното разрушаване на света. До последните си дни Йоан следваше отблизо своя Господ. Същността на неговото свидетелство към църквата бе: „Възлюбени, да любим един другиго!” , „Който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог пребъдва в него” ( 4:7,16 1Йоаново 4:7,16).

Петър бе възстановен на своята апостолска служба, но почитта и авторитетът, които получи от Христос, не му даваха право за върховенство над неговите братя. Христос даде ясно да се разбере това, когато в отговор на Петровия въпрос: „А на този какво ще стане?” , бе казал: „Тебе що ти е? Ти върви след Мене!” Не бе удостоен да стане глава на църквата. Благоволението, което Христос му оказа, като му прости отстъпничеството и му повери стадото, както и верността, с която той следваше Христос, му спечелиха доверието на братята. Имаше голямо влияние в църквата, но получения от Христос урок край Галилейското езеро носеше със себе си през целия свой живот. Пишейки по-късно до църквите чрез вдъхновението на Светия Дух, той казва:

„Прочее, презвитерите, които са между вас, увещавам аз, който тоже съм презвитер и свидетел на Христовите страдания, и участник на славата, която има да се яви; пазете Божието стадо, което е между вас, надзиравайте го не с принуждение, а драговолно, като за Бога, нито за гнусна печалба, но с усърдие, нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото, и когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва” (1Петрово; 5:1-4 1Петрово 5:1-4).