Спасителят не пророни нито дума на оплакване. Лицето Му остана спокойно и ведро, но големи капки пот избиха по челото Му. Нямаше милостива ръка, която да изтрие смъртната роса от лицето Му, нито някой, който с думи на съчувствие и непоколебима вярност да подкрепи човешкото Му сърце. Докато войниците извършваха ужасното си дело, Исус се молеше за враговете си: „Отче, прости ми, защото не знаят какво вършат”. Мислите му се пренесоха от Неговото  лично страдание към греха на гонителите Му и върху ужасното възмездие, което щеше да ги сполети. Никаква клетва не бе произнесена над войниците, които се отнасяха жестоко и грубо с Него. Не бе отправен никакъв призив към Небето за отмъщение над свещениците и управниците, които злорадстваха поради осъществяването на целите си. Христос ги съжаляваше в невежеството и вината им. Произнесе само един довод за опрощението им – „защото не знаят какво вършат”.

Ако знаеха, че подлагат на мъчение Този, Който е дошъл да спаси грешния човешки род от вечна гибел, щяха да бъдат обхванати от страшно угризение и ужас. Но незнанието им не оправдаваше вината им, защото имаха привилегията да познаят и приемат Исус като свой Спасител. Някой от тях след известно време щяха да осъзнаят греха си и да се покаят. А други чрез непокаянието си щяха да направят невъзможен отговора на Христовата молитва за тях. Но така или иначе, Божията цел постигаше своето изпълнение. Исус печелеше правото да стане Ходатай на човеците пред Отца.

Христовата молитва за враговете Му обхваща целия свят. Тя включва всеки грешник, който е живял или ще живее от началото на света до неговия край. Върху всички ни лежи винаги за разпъването на Божия Син. На всички се предлага даром опрощение. Всеки, който иска може да се примири с Бога и да има вечен живот.