ОЧИТЕ НА ЛЮБОВТА

Една баба и малката й внучка, чието лице бе поръсено с яркочервени лунички, прекарваха деня си в зоопарка. Децата се нареждаха на опашка за да бъдат нарисувани с тигрови шарки от един местен худижник.

  • “Имаш толкова много лунички, че нямаш място за боята!” каза едно момченце, което чакаше на опашката.

Засрамено, момиченцето отпусна глава, баба й коленичи до нея и каза:

– Обичам луничките ти.

 

– А, пък, аз не! – отвърна момичето.

-Е, когато бях малка, винаги исках лунички, каза бабата и прокара пръст по бузката на детето. Луничките са красиви!

 

Момичето вдигна поглед и възкликна :

–  Наистина ли?

 

– Разбира се – каза бабата. – Посочи ми едно нещо, което е по-хубаво от луничките.

 

Малкото момиче се загледа в усмихнатото лице на старата жена и каза:

– Бръчици .