ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Денят си отиваше и нощта настъпваше. Един мъж вървеше бавно в здрача на ноща. На лицето му бяха изписани скръб и отчаяние. Тежки мисли раздираха чувствителната му душа. Не можеше да се отърве от тежестта на вината, която го смазваше. Изведнъж той се спря, сякаш докоснат от студена ръка и видя ОЧИТЕ – които го съпътстваха през последните дни и нощи. Откакто се отрече от любимия Учител сънят побягна от него.

Вървейки по пътя мислеше върху събитията от отминалите дни и се питаше: „Как можах да направя това? Как можах да се отрека от Учителя? А бях толкова сигурен в себе си, дори Го уверявах, че „Ако стане нужда и да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб” (Марк 14:31). Самонадеяността ми се изпари като пара вечерта, когато Го арестуваха, и Го последвах до дома на първосвещеника – слугите, които бяха на двора ми казаха: „И ти беше с Исус Галилеянина” (Матей 26:69) – уплаших се за жалкия си живот и три пъти с клетва се отрекох от Него. В този момент Учителя се обърна към мен и ме погледна, вместо укор, обида или омраза очите Му бяха пълни със състрадание, съчувствие и любов, този Негов поглед ме накара да плача горчиво. Тази вечер, когато се яви пред нас в горницата, където бяхме събрани веднага станах за да изляза от стаята, защото смятах, че мястото ми не е вече при Него, но Той ме погледна с такава любов, че не можах да си тръгна.”

Изминаха няколко дни откакто Учителя се яви на учениците Си в горницата. Той отново им се яви край Тивериадското езеро и попита Симон Петър:

„Симоне Йонов, обичаш ли Ме повече, отколкото Ме обичат тези? Каза Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му каза: Паси агънцата Ми. Пак го попита втори път: Симоне Йонов, обичаш ли Ме? Отвърна Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му каза: Паси овцете Ми. Попита го трети път: Симоне Йонов, обичаш ли Ме? Петър се натъжи за това, че трети път го попита: Обичаш ли Ме?, и Му отговори: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Исус му каза: Паси овцете Ми” (Йоан 21:15-17). При тези думи на Учителя, тежестта на вината падна от плещите на Петър.

Тази случка от живота на апостол Петър е урок за съвременния християнин. Когато сме сигурни в собствените си сили и мислим, че можем да устоим на изкушението и да победим някоя слабост на характера или грешна наклонност, точно тогава, противникът на човешките души и на всичко добро Сатана ни побеждава. Самонадеяността винаги води до отделяне от Бога и падане в грях. „Затова който мисли, че стои, нека внимава да не падне” (1Коринтяни 10:12).