ПАЗЕНЕ НА СЪРЦЕТО

„Повече от всичко друго, що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.“ (Пр.4:23)

Усърдното пазене на сърцето е съществено за здравия растеж в благодатта. Сърцето в естественото си състояние е обиталище на нечисти мисли и погрешни страсти. Когато бъде предадено на Христос, то трябва да бъде очистено чрез Духа от всяка нечистота. Това не може да се извърши без съгласието на човека.

Когато душата е очистена, дълг на християнина е да я пази неопетнена. Мнозина явно смятат, че Христовата религия не призовава към изоставяне на ежедневните грехове, към освобождаване от навици, които държат душата в робство. Те се отказват от някои неща, осъждани от съвестта, но не успяват да изявят Христос в ежедневието си. Не проявяват и Христоподобие в дома си. Не показват внимателна грижа при подбора на думите си. Твърде често се изговарят раздразнителни и нетърпеливи думи, които възбуждат най-лошите страсти в човешкото сърце. Такива хора се нуждаят от пребъдващото присъствие на Христос в душата. Единствено с Неговата сила могат да опазят думите и действията си.

В делото на пазене на сърцето трябва да сме бързи в молитва, неуморни в принасянето на молбите си пред трона на благодатта. Тези, които носят името християни, трябва да идват при Бога с ревност и смирение, молейки за помощ. Християнинът не може винаги да бъде в молитвена поза, но мислите и желанията му могат винаги да бъдат насочени нагоре.

Ако пазите сърцето си в небето, това ще дава живот на всичките ви молитви и на всичките ви задължения. Ако дисциплинирате ума си да се занимава с небесните неща, това ще внесе сила и пламенност във всички ваши начинания. Нашите усилия са апатични и бягаме бавно в християнското си състезание, като проявяваме вялост и леност, защото така малко ценим небесната награда. Джуджета сме в духовните постижения. Привилегия и дълг на християнина е да израства в познанието на Божия Син, до „пълнотата на мъжеството“.