ПИСАНИЯТА – НАШАТА ЗАЩИТА

„Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?“ (Евр. 1:14).

Докато Божиите представители пазят верността си към Него, докато се притискат чрез жива вяра до Исус, ще се намират под закрилата на небесни ангели, а на Сатана няма да му бъде позволено да упражнява върху тях адските си изкуства за унищожение. Но онези, които са се отделили от Исус чрез грях, са в голяма опасност.

Сега Сатана е по-въодушевен и зает в ролята си да отнема живота на душите, отколкото когато и да е било преди; и ако не сме постоянно на пост, ще внедри в сърцата ни гордост, себелюбие, любов към света и много други грешни черти. Ще употреби също и всяко възможно средство да разколебае вярата ни в Бога, в истините на Словото Му. Ако нямаме дълбок опит в Божиите неща, ако не притежаваме цялостно познание за Словото Му, ще се подлъжем към разруха чрез греховете и софистиките на врага. Фалшивите учения ще подкопаят основите на мнозина, защото не са се научили да различават истината от заблудата. Единствената ни защита срещу сатанинските хитрости е да изучаваме старателно Писанията, да имаме интелигентно разбиране за основанията на вярата си и вярно да изпълняваме всяко известно ни задължение. Подхранването на един известен грях ще причини слабост и тъмнина, ще ни изложи на жестоко изкушение.

Отваряме ли вратата на сърцето за Исус, затваряме ли всяко средство за достъп на Сатана? Получаваме ли всеки ден по-ясна светлина и по-голяма сила, за да стоим в Христовата правда? Изпразваме ли сърцето си от всеки егоизъм, чистим ли го – това е подготовка за получаване на късния дъжд? Работата за победа над греха е велико дело. Ще се захванем ли с нея пълни с енергия и постоянство? Докато не направим това, мръсните ни одежди няма да бъдат свалени от нас. Не бива да очакваме, че ще бъдат дърпани и скъсани от нас насила – първо трябва ние да изявим желание да се отървем от тях. Трябва да работим, за да отделим греха от себе си, като разчитаме на заслугите на Христовата кръв; и тогава – в деня на огорчението, когато врагът ни притиска, ще почувстваме, че вървим под закрилата на ангели.