“Никой не може да служи на двама господари.” Не можем да служим на Бога с разделено сърце. Библейската религия не е само едно влияние измежду многото други; нейното влияние трябва да вземе връх, като измества и контролира всяко друго. Библейската религия не трябва да бъде като петна от боя, нанесени върху плат. Необходимо е да проникне в целия живот подобно на плат, който стои потопен в боя, докато всяка нишка се обагри с равномерен, неизбледняващ цвят. “Ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено.” Душевна чистота и твърдост в решенията са условията за получаване на светлина от Бога. Този, който желае да познае истината, трябва да бъде готов да приеме всичко, което тя разкрива. Той не може да прави компромис със заблудите. Да бъдеш колеблив и половинчат в придържането към истината, означава да избереш тъмнината на заблудата и сатанинската измама. Светският живот и неизменните принципи на правдата не могат да се слеят плавно подобно на цветовете от дъгата. Между тях е прекарана широка, ясна линия, очертана от вечния Бог. Приликата с Христос е толкова различна от приликата със Сатана, колкото различен е слънчевият ден от нощната тъмнина. Само тези, които живеят живота на Христос, са Негови съработници. Ако един-единствен грях бъде съхранен в душата или един лош навик остане в живота, цялото естество се омърсява. Човекът става инструмент на неправдата. Всички, които са избрали службата за Бога, трябва да се оставят на Неговите грижи. Христос посочи летящите в небето птици, полските цветя и препоръча на Своите слушатели да размислят за тези неща от Божието творение. “Вие не сте ли много по-скъпи от тях?” – запита Той. Божието внимание върху всяко нещо е съразмерно с неговото място в ск-лата на творението. Провидението наблюдава малкото кафяво врабче. Полските цветя, тревният килим по земята – всички те са под наблюдението и грижите на нашия небесен Отец. Великият Художник се е погрижил да направи лилиите толкова красиви, че те надминават славата на Соломон. Колко повече Той се грижи за човека, който е образ и слава на Бога. Жадува да види как чадата Му разкриват характер, подобен на Неговия. Както слънчевият лъч придава на цветята разнообразни и изящни багри, така Бог придава на душата красотата на Своя характер. Всички, които изберат Христовото царство на любов, правда и мир, като поставят неговите интереси над всички други, се свързват с небето и всяко необходимо за живота благословение става тяхно притежание. В Книгата на Божието провидение – Книгата на живота, за всеки един от нас е отделена страница. Там се съдържа всяка подробност от нашия живот; дори космите на главата са преброени. Чадата на Бога никога не излизат от Неговите мисли. “Не се безпокойте за утре.” Ние трябва да следваме Христос ден след ден. Бог не ни дава помощ за утрешния ден. Той не дава на Своите чада всички наставления за живота наведнъж, за да не се объркат. Той им казва точно толкова, колкото те могат да запомнят и да изпълнят. Дадените сила и мъдрост са за настоящия критичен момент. “Но ако някому от вас не достига мъдрост за днес, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде” (Яков 1:5). “Не съдете, за да не бъдете съдени.” Не се мислете за по-добри от другите хора и не влизайте в ролята на техен съдия. След като не знаете мотивите, вие сте неспособни да съдите друг човек. Когато го критикувате, вие произнасяте присъда над себе си, защото по този начин показвате, че сте съучастници на Сатана – обвинителя на братята. Господ каза: “Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си” (2Кор. 13:5). Това е наше дело. “Защото ако бихме сами себе си съдили, не бихме били съдени” (1Кор. 11:31, Цариградски превод). Доброто дърво дава добри плодове. Ако плодът е неприятен и без стойност, дървото е лошо. Така и плодът, израснал в живота, свидетелства за състоянието на сърцето и за достойнството на характера. Добрите дела никога не могат да купят спасението, но те са доказателство за вяра, която действа чрез любов и пречиства душата. И въпреки че вечната награда не ни се дава заради заслуги, тя ще бъде съответна на делото, което сме извършили с Христовата благодат. Така Христос изяви принципите на Своето царство и показа, че те са великото правило за живот. За да запази впечатлението от урока, добави един пример. “Не е достатъчно – каза Той – да чуете Моите думи. Чрез послушание вие трябва да ги направите основа на вашия характер. Себелюбието е като движещ се пясък. Ако строите върху човешки теории и изобретения, вашата къща ще рухне. Тя ще бъде отнесена от вятъра на изкушението и бурята на изпитанието. Но принципите, които ви давам, ще останат. Приемете Ме; стройте върху Моите слова.” “И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара” (Матей 7:24,25).