ПЛАСТМАСОВИ МИКРОЧАСТИЦИ В МОРСКАТА ХРАНА

През 1869 г. е регистриран патент за ново вещество, което да замести слоновата кост в производството на билярдни топки и се ражда пластмасовата индустрия. Онова, което започва като мярка за опазване на живата природа, се превръща в екологично бедствие. Днес по повърхността на морето се носят милиарди малки пластмасови частици. Пластмасата събира токсични съединения от водата и ги пренася заедно с химикалите, които по начало са се намирали в нея, в морските обитатели, концентрирайки се нагоре по хранителната верига и озовавайки се накрая в нашите чинии.

Когато изследователите сравнили нивото на пластмасовите микрочастици в месото и в червата на рибата, понякога месото съдържало по-големи количества пластмасови микрочастици. Някои изследвания са открили пластмасови микрочастици във всички тествани рибни мускули. Средният прием на пластмасови микрочастици при консумиране на морски обитатели като плоскоглава риба, групер, скариди, или баракуда може да бъде стотици в една порция. Докато частиците се движат из организма ни, те могат да освободят абсорбираните от тях замърсители или адитиви за пластмаса – някои от които може да играят роля в епидемията от затлъстяване. Поради тази причина някои учени предполагат, че ежеседмичната консумация на порции от тези видове риба може да застраши здравето на потребителите, особено на уязвимите групи, като деца и жени, които са бременни или кърмят.

,,Можем без диети“  д-р Майкъл Грегър