НИЕ МОЖЕМ ДА ПОБЕДИМ, КАКТО ХРИСТОС ПОБЕДИ
“Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.” (Евреи 4:15)
На неимоверна цена и чрез един мъчителен процес, който е тайна – както за ангели, така и за човеци, Христос прие човешко естество. Като прикри своята Божественост и се отказа от славата Си, Той се роди като бебе във Витлеем. В плътта на човек Той живя според Божия закон, за да може да осъди греха на плътта и да свидетелства пред небесните същества, че законът е постановен за живот и за да осигури щастие, мир и вечно добро на всички, които му се покоряват…
Това е тайната на благочестието – че Равният с Отца трябваше да облече Своята Божественост с тлението на човешкото естество и като остави целия блясък на длъжността си на Началник на небесните войнства, да се принизи стъпка по стъпка в пътеката на смирението, където срещаше страшно и все по-безмилостно унижение. Безгрешен и непорочен, Той застана в съдебната зала, за да бъде изпитан, за да бъде случаят Му разгледан и накрая да бъде осъден от самия народ, който Той бе избавил от робство. Господарят на славата бе отхвърлен и осъден – да! Той бе презрян и оплют. С нескрито злорадство хората, които считаха думите Му за богохулство, Го удряха в лицето…
Пилат обяви Христос за невинен, като заяви, че не намира нищо зло в него, но за да угоди на юдеите, той заповяда Исус да бъде бичуван, а след това, когато бе цял покрит в рани и синини, Го предаде на жестоко умъртвяване чрез разпъване на кръст. Исус, Величието на небесата, бе поведен като жертвено агне на заколение и сред подигравки, злорадство, присмех и лъжливи обвинения, увисна прикован на кръста. Но както овцата не издава глас пред стригачите си, така и Той не отвори уста. Исус отдаваше живота Си заради живота на света, за да може всеки, който повярва в Него, да не погине…
Христос понесе греховете на целия свят. Той понесе нашето наказание, идващo от Божия гняв срещу греха. В изпитанието Му имаше и жестокото изкушение да помисли, че е изоставен от Бога. Душата Му стенеше от агонията и ужаса на големия мрак. Ако не бе възможно да попадне под влиянието на изкушението, Христос нямаше да може да бъде съпричастен с изкушенията на човека. Той беше като един от нас, поставен на изпитание – така, както бе поставен някога Адам и както е изпитван всеки човек. Защото изкушението не е изкушение, ако не съществува вероятността да се поддадем на силата му. То ( изкушението) идва и бива успешно посрещано, когато човек усеща силата на едно влияние, което му внушава да върши неправда и, като осъзнава, че може да извърши тази неправда, той и противостои чрез вяра, с пълно упование в Божествената сила.
