ПОВЕЧЕ ОТ ДРУГИТЕ

Веднъж, когато минавал по улицата, Толстой видял един нещастен човек, седнал на тротоара, който протягал своята изсъхнала ръка към всеки минувач за милостиня.

Писателят бръкнал в джоба си, но за жалост там нямало нито една монета, с която да помогне на човека. Тогава той стиснал ръката на нещастника и му казал съчувствено:

– Братко, съжалявам, че няма какво да ти дам.

На очите на клетия човек се появили сълзи. Той отговорил с въодушевление:

– Господине, вие ми дадохте повече от всички останали. Никой друг не се е ръкувал с мен, нито ме е наричал свой брат. Благодаря ви!