ПОГЛЕДНЕТЕ КЪМ ВЕЧНИТЕ НЕЩА
„Които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите – вечни“ (2 Кор. 4:18).
Когато църквата се облече с дрехата на Христовата правда, ако се разграничи от света, пред нея ще се разкрие зората на светъл и славен ден. Божието обещание за нея ще се изпълни завинаги. Истината, преминавайки пред тези, които са я презирали и отхвърляли, ще триумфира. Въпреки че на пръв поглед нейният прогрес е изоставал, в действителност той никога не е спирал. Подкрепяна от Бога, църквата ще преодолее всички препятствия и ще триумфира над всички трудности.
Каква сила поддържаше Божият Син по време на мъките и жертвата Му тук, на земята? Той откри смисъла и прозря резултата от мъките Си на земята. Поглеждайки към вечността, видя щастието на тези, които чрез Неговото унижение са получили опрощение и вечен живот. Неговото ухо долови победоносните възгласи на изкупените. Чу спасените да пеят песента на Моисей и на Агнето.
Можем да прозрем бъдещето – благословението да си в небето. В Библията ни се представят картини на бъдещата слава, нарисувани от Божията ръка, твърде скъпи за Неговата църква. Чрез вяра можем да застанем на прага на вечния град и да чуем поздрава, отправен към тези, които на земята са сътрудничили на Христос и са приемали страданията заради Него като чест. И когато изкупените чуят думите: „Дойдете вие, благословени от Отца Ми“, ще положат короните си в нозете на Спасителя и ще възкликнат: „Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благоволение. На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове“ (Матей 25:34; Откровение 5:12,13).
Спасените поздравяват тези, които са ги довели при Спасителя, и всички заедно започват да славят Този, Който е умрял, за да имат човешките същества живот и да го имат изобилно. Битката е приключила. Скръбта и мъката са прекратени. Мелодии на победа изпълват небето, когато изкупените подемат песента: „Достойно, достойно е Агнето, което беше заклано и което живее отново като триумфиращ господар”.