ПОДАНИЦИ НА НЕБЕТО

„Затова вие не сте вече странници и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство“ (Ефес. 2:19).

Исус казва: „Ето, ида скоро“. Трябва винаги да пазим в съзнанието си тези думи и да действаме така – като поклонници, които наистина очакват своя Господ да дойде скоро, подготвени и живеещи на тази земя като чужденци.

Всяко средство на благодат ще бъде използвано старателно, така че Божията любов все по-изобилно и по-изобилно да владее в душите ни, за да можем да се утвърдим съвършено в искреност и без петно от грях до Христовия ден; като бъдем изпълнени с плодовете на правдата. Твоят християнски живот трябва да приеме жизнена и устойчива форма. Можеш да се стремиш към високия стандарт, поставен пред теб в Писанията, и трябва да го сториш, ако желаеш да си Божие дете. Не можеш да останеш статичен; ако не се развиваш, ще отпаднеш.

Желаеш ли да имаш ограничен християнски растеж, или искаш да отбележиш здрав напредък в небесния живот? Божието дете трябва да израсне в пълния ръст на мъж или жена в Христос. В това израстване няма ограничения.

Някои, които трябва да бъдат силни и установени в Христос, са като бебета в разбирането и опитността си за действията на Божия Дух. След години на опитност те са способни да схванат само началните принципи от грандиозната система на вяра и учение, които изграждат християнската религия. Не схващат онова съвършенство на характера на този, който ще получи похвалата: „Хубаво, добри и верни слуго!

Имаме да печелим големи победи и да загубим едно небе, ако не ги завоюваме. Плътското сърце трябва да бъде разпнато на кръста, защото неговият стремеж е да ни води към морална разруха, чийто край е смърт. Молете се могъщата сила на Светия Дух да падне като електрически ток върху обхванатата от безразличието душа, като причини във всеки нерв да трепне нов живот, възстановявайки целия човек от неговото мъртво земно плътско състояние към духовно съживление. По този начин ще станете участници в духовното естество и с душите си ще отразявате образа на Онзи, чрез чийто рани ние се изцелихме.