Проповедникът индиец Сундар Синг описва опустошителен горски пожар в Хималаите, където пътувал. Докато много хора се опитвали да се борят с него, група мъже стояли и гледали едно дърво, обхванато в пламъци. Те наблюдавали една птичка, която панически кръжала над дървото.

Тя писукала тревожно, с което известявала, че гнездото й, пълно с новоизлюпени птиченца, е в опасност. Когато гнездото започнало да гори, майката-птичка не отлетяла. Вместо това рязко се спуснала към гнездото и покрила своето потомство с крилата си. За секунди тя и малките й изгорели до пепел.

Тогава Синг казал на обзетите от страхопочитание наблюдатели: „Свидетели сме на истински невероятно нещо. Бог е създал тази птичка с такава любов и посвещение, че тя даде живота си, опитвайки се да запази своите малки. …Това е любовта, която накара Спасителя да слезе от небето и да стане човек. Това е любовта, която Го накара да мине през болезнена смърт заради нас.”

Този разказ е вълнуваща илюстрация за Христовата любов към нас.И ние заставаме със страхопочитание, когато мислим за Голгота, където е горял огъня на святото осъждане. Защото там Исус доброволно е страдал и „понесе в тялото Си нашите грехове на дървото”. (1 Петрово 2:24)

„С перата Си ще те покрива; и под крилата Му ще се скриеш.“  Псалом 91:4

ХРИСТОС Е ИЗТЪРПЯЛ ОГЪНЯ НА ОСЪЖДАНЕТО, ЗА ДА МОЖЕМ НИЕ ДА СЕ НАСЛАЖДАВАМЕ НА БОЖИЕТО ПРОЩЕНИЕ.