ПОКАНАТА – ЧАСТ 1

Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.” Тези утешителни думи бяха отправени към множеството, което следваше Исус. Спасителят бе казал, че човек може да получи познание за Бога само чрез Него. Той бе споменал, че учениците Му са тези, на които е дадено познание за небесните неща. Исус обаче не остави никого да се чувства изолиран от грижата и любовта Му. Всички отрудени и обременени могат да дойдат при Него. Книжниците и равините, спазващи стриктно външните религиозни форми, чувстваха някаква празнота, която никога не можеше да бъде запълнена от обредите на разкаяние. Бирниците и грешниците можеха да се преструват, че са доволни от плътските и земните неща, но в сърцата им имаше недоверие и страх. Исус погледна към нещастните и омъчнените – онези, чиито надежди бяха разбити и които се опитваха да задоволят копнежа на душата със земни радости – и ги покани да намерят утеха в Него. С нежност Той насърчи отрудените хора: “Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене; защото Съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.” С тези думи Христос се обръща към всяко човешко същество. Независимо дали осъзнават това или не, всички са отрудени и обременени. Върху всички има товар, който само Исус може да свали. Най-тежкото бреме, което носим, е бремето на греха. Ако бяхме оставени сами да го носим, то би ни смазало. Но безгрешният Бог зае нашето място. “Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” (Исая 53:6). Той понесе товара на нашата вина. Исус ще свали тежестта от уморените ни рамене. Той ще ни даде покой. Той ще понесе и тежестта на грижите и скърбите. Исус ни кани да прехвърлим всяка наша грижа на Него, защото ние сме в сърцето Му. По-старият Брат на човечеството стои до вечния трон. Наблюдава всяка душа, която се обръща към Него като към Спасител. Знае от опит какви са слабостите на хората, какви са нуждите и къде се крие силата на изкушенията; “защото Той бе във всичко изкушаван като нас, но пак остана без грях”. Наблюдава те, Божие чадо, изпълнено със страх. Изкушаван ли си? Той ще те избави. Слаб ли си? Ще ти даде сила. Невеж ли си? Ще те просвети. Наранен ли си? Ще те излекува. Господ “изброява числото на звездите” и въпреки това “изцелява съкрушените в сърце и превързва скърбите им” (Пс. 147:4,3). “Дойдете при Мене” е Неговата покана. Каквито и да са вашите вълнения и изпитания, представете случая си на Бога. Духът ви ще бъде подкрепен, за да може да издържи. Пред вас ще се открие път за освобождаване от смущенията и трудностите. Колкото по-слаби и безпомощни знаете, че сте, толкова по-силни ще станете чрез Неговата сила. Колкото по-тежко е бремето, толкова по-блажена е почивката, когато го прехвърлите върху Този, Който ще го понесе. Покоят, предлаган от Христос, зависи от условия, но те са ясно определени. Такива, че всеки може да ги изпълнява. Той просто ни казва как можем да получим Неговия покой. “Вземете Моето иго върху си”, апелира Исус. Игото, т. е. хомотът, е средство за работа. Добитъкът се впряга в хомот и този хомот е необходим, за да може да работи ефективно. С този пример Христос ни учи, че сме призовани да служим през целия си живот. Ние трябва да понесем върху себе си игото на Христос, за да бъдем Негови съработници. Игото, което ни обвързва със службата за Бога, е Божият закон. Великият закон на любовта, разкрит в Едем, провъзгласен на Синай, а в Новия завет изписан в сърцата, е законът, който свързва човека с Божията воля. Ако бяхме оставени да следваме собствените си наклонности, да ходим там, накъдето ни насочват нашите желания, бихме попаднали в редиците на Сатана и бихме приели качествата му. Затова Бог иска да се придържаме към Неговата воля, която е възвишена, величава и облагородяваща. Желае да поемем задължението да служим с търпение и мъдрост. Самият Той, когато бе сред човечеството, понесе хомота на делото. Христос изрече думите: “Драго Ми е, Боже Мой, да изпълнявам Твоята воля; да! Законът Ти е дълбоко в сърцето Ми” (Пс. 40:8). “Защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е пратил” (Йоан 6:38). Любовта към Бога, стремежът да се защити Неговата слава и любовта към падналото човечество доведоха Исус на Земята, за да страда и умре. Това бяха чувствата, които ръководеха живота Му. Той препоръчва и ние да възприемем тези принципи.