Покана за молитва (2)

Семинар за лично израстване

Обещанието

„Нека душата се стреми нагоре към Бога, за да може Той да ни даде глътка въздух от небесната атмосфера. Можем да стоим толкова близо до Него, че във всяко неочаквано изпитание мислите ни да се обръщат към Него така естествено, както цветето се обръща към слънцето“ (Пътят към Христос. С. 98).

„Представяйте постоянно пред Бога своите нужди, радости, скърби, грижи и страхове. Те не могат да Го претоварят, нито да Го изтощят. Този, Който знае броя на космите по главите ви, не е безразличен към нуждите на Своите деца. „Господ е много жалостив и милостив“ (Яков 5:11). Неговото любящо сърце се трогва от нашите скърби и дори само от изричането им. Занесете пред Него всичко, което ви смущава. Нищо не е толкова голямо, че да не може да го понесе, защото Той държи световете и управлява всички дела на вселената. Той забелязва абсолютно всичко, което по някакъв начин засяга нашия мир, колкото и да е малко. Няма в живота ни глава толкова мрачна, че да не може да я прочете; няма толкова объркана ситуация, че да не може да я разплете. Нашият небесен Баща незабавно забелязва и се трогва от всяко нещастие, което напада и най-малкото от децата Му; от всяка тревога, която измъчва душата; от всяка радост, която я развеселява; от всяка искрена молитва, която устните изричат. „Изцелява съкрушените в сърце и превързва скърбите им“ (Пс. 147:3). Връзката между Бога и всяка душа е така специална и пълноценна, сякаш на земята няма друг човек, над когото да бди или за когото да е дал любимия Си Син.

Исус казва: „Ще попросите в Мое име; и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас; защото сам Отец ви обича“; „Аз избрах вас (…) и каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде“ (Йоан 16:26, 27; 15:16). Но да се молим в името на Исус е нещо повече от това просто да го споменем в началото и в края на молитвата. То означава да се молим с настройката и духа на Исус, докато вярваме в Неговите обещания, разчитаме на Неговата благодат и вършим Неговите дела“ (Пътят към Христос. С. 98-100).

„Ако се сещахме за Бога толкова често, колкото имаме доказателства за Неговата грижа, Той щеше винаги да бъде в нашите мисли, щяхме да обичаме да говорим за Него и да Го прославяме. Говорим за материалните неща, защото се интересуваме от тях. Говорим за нашите приятели, защото ги обичаме: нашите радости и скърби са свързани с тях. Обаче имаме безкрайно повече основания да обичаме Бога, отколкото нашите земни приятели. За нас би трябвало да бъде най-естественото нещо в света да Го поставяме на първо място във всичките си мисли, да говорим за Неговата доброта и да разказваме за Неговата сила. Богатите Му дарове не ни се дават с цел да поглъщат дотолкова мислите и обичта ни, че да нямаме какво да дадем на Бога: те постоянно трябва да ни напомнят за Него и да ни привързват с връзки на любов и благодарност към небесния ни Благодетел. Живеем твърде близо до незначителните земни неща. Нека вдигнем очи към отворената врата на небесното светилище, където светлината от Божията слава се излъчва от лицето на Христос, Който „може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него“ (Евр. 7:25).

Трябва повече да славим Бога „за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове“ (Пс. 107:8). Нашите молитвени упражнения не трябва да се състоят изцяло от искане и получаване. Нека да не мислим постоянно за нашите нужди, а пък никога – за привилегиите, които получаваме. Нито се молим прекалено много, нито пък сме много щедри в благодарностите. Постоянно получаваме Божиите милости, а колко малко благодарност изразяваме, колко малко Го славим за това, което е направил за нас“ (Пътят към Христос. С. 101, 102).

„Душата може да се издига по-близо до небето на крилете на възхвалата. В небесните дворове Бог бива прославян с песни и музика и когато изразяваме благодарността си, ние се покланяме както небесното множество. „Който принася жертва на хвала, той Ме прославя“ (Пс. 50:23). Нека с благоговейна радост пристъпим пред нашия Творец, със „славословие и глас на хваление“ (Ис. 51:3)“ (Пътят към Христос. С. 103).

Подобряване на духовното общуване

За малкото смели воини на молитвата разговорът с Бога е лесен като дишането – става почти без усилия. Когато ги попитате как го правят, те само свиват рамене и казват: „Просто се моля“. Но много от нас имат нужда от помощ, за да подобрят разговорите си с Бога. Имайки това предвид, съществуват някои практични насоки, които могат да направят времето с Господа по-плодоносно. Не всички предложения ще са подходящи за конкретната ви обстановка, но ако започнете да прилагате някои от тях, съм сигурна, че молитвеният ви живот ще се подобри.

Изберете конкретно място за молитва, където няма да се разсейвате, за да можете да се концентрирате. Звънящи телефони и плачещи деца ще саботират „тихото време“ още преди да е започнало.
Молете се по едно и също време всеки ден, ако е възможно. Включете го в дневния си режим и то ще стане навик. Впишете го в задачите, а след това го приемайте като ежедневно задължение.
Молете се на глас. Много хора могат да се молят съвсем тихо или безгласно дълго време и въпреки това да не се разсейват, но при повечето от нас това е залог за развихряне на въображението. Когато се молим на глас, трябва да съставяме логични изречения. Трябва да се концентрираме повече върху молитвата.
Дръжте наблизо бележник, за да можете да записвате идеите, които ви хрумват, докато стоите пред Господа. Понякога ще ви идват прекрасни идеи, напълно несвързани с това, за което сте се молили. Ако ги запишете, можете бързо да се върнете към основната си тема, без да се отклонявате.
Направете си списък, за да проследявате молитвените си нужди. Това може да стане по няколко начина. Молитвените нужди могат да бъдат изброени по категории, като „Църква“, „Семейство“ или „Не-спасени приятели“. Или могат да се изброяват по дни от седмицата. Всеки ден може да се молите за различни видове нужди. Може да включвате ежедневно в молитвата си различен сектор от обществото, който влияе върху посоката на развитие на нашата нация. Тези категории биха могли да са 1) църквата и религията, 2) семейството и домът, 3) медиите, 4) властите, 5) образованието, 6) бизнесът и търговията и 7) изкуствата и развлеченията.
Отделяйте време за молитва от неизползвани „ъгълчета“ на дневния си ред. Хората, които шофират до работата си, могат да използват времето, за да говорят с Господа. Заетите домакини могат да съчетават молитвата с домакинската работа, особено ако задачата не изисква много концентрация.
Сменяйте темпото във времето за молитва. Включете прослава, благодарност и песни, както и молби. Отделяйте известно време за разсъждения върху Библията, обмисляйки и възприемайки смисъла на стиховете.
Водете си молитвен дневник. Има два варианта на тази идея. Първият е да записваме за какво и кога се молим. Оставяйте място да отбележите отговора, когато дойде. Това ще ви помогне да очаквате Божия отговор, за да можете да Му благодарите. Понякога отговорите на молитви идват през задната врата; няма да искате да се промъкнат незабелязано край вас. Вторият вариант е да напишете цяла молитва в дневника. Можете да пишете лично писмо до Господа всеки ден. Просто започнете с „Мили Господи“ вместо с „Мило дневниче“.
Молете се заедно с друг човек. Въпреки че някои молитви трябва да бъдат изказвани само в уединение, ще има случаи, когато ще искате да имате молитвен партньор. Ако решите да се събирате редовно, така ще си изградите добър навик. Такова молитвено партньорство може да бъде въздействащо и да промени живота ви.
Молете се с едно изречение. Ако ви затруднява да говорите подробно по дадена тема, молете се с кратки, искрени молитви. Едно или две изречения може да са достатъчни, за да изчерпите темата за момента. След това преминете на следващото нещо, без да се измъчвате, че не можете да се изказвате по-обширно.

Заключение

Елън Уайт ни напомня: „Не можем да се осланяме на форма или външни средства. Това, от което се нуждаем, е оживотворяващото влияние на Светия Божий Дух. „Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на силите“.

Молете се непрестанно и бдете, докато работите в съответствие с молитвите си. Когато се молите, вярвайте в Бога и Му имайте доверие. Именно във времето на късния дъжд Господ ще даде от Духа Си в голяма мярка. Бъдете ревностни в молитва и бдете в Духа“ (Свидетелства към служители и евангелски работници. С. 512 – англ. изд.).

Заключителна молитва

„Нека молитвата ти да бъде: „Вземи ме, Господи, за да бъда изцяло Твой. Полагам всичките си планове в нозете Ти. Желая да Ти служа през този ден. Остани с мен и нека всички мои дела бъдат извършени с Твоята помощ“. Това трябва да правиш всеки ден. Посвещавай се всяка сутрин на Бога за съответния ден. Представяй всичките си планове пред Него, за да бъдат осъществени или отхвърлени според действието на Неговото провидение. Така ден след ден ще предаваш живота си в ръцете на Господа и той ще заприличва все повече и повече на Христовия живот“ (Пътят към Христос. С. 71).

Превод: Йорданка Дейчева