ПОКОРНИ НА БОЖИЯТ ПРОМИСЪЛ

“И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исуса Назарянина;
(Деяния 26:9)”

Християните ще бъдат подложени на изпит, но ако искрено се стремят да служат на Бога, ще им се даде сила за всеки конфликт. Те не бива да се вслушват в лъжливите сведения, които достигат до тях, а да продължават напред в пътя на своя дълг. Трябва да се научат да мислят самостоятелно, а действията им да бъдат винаги в съгласие с Божието слово.

Не се отклонявайте от пътя си, за да искате сметка от врага си. Неговите осъдителни и злобни думи са като искри, които ще загаснат сами, ако не се раздухват. Не обръщайте внимание на клеветите и злословието, които излизат от хора, чиито езици се палят от адските огньове. Защото ако се спрете, за да влезете в спор, ще отворите път и място за още по-голямо ожесточение.

Често пъти трудностите могат да намерят изцеление само с мълчание. Затова оставете хулителя да говори, а вие продължете като работници, на които е възложена една свята работа. Когато ви критикуват продължете напред, не си позволявайте да се отклонявате от работата си. Посветете времето и вниманието си на въпроси, които имат вечна стойност.

Христос е нашия Пример. Той дойде на този свят и като човек живя живота, който всеки от нас трябва да живее. Нека гледаме винаги към Исус. Изучавайте Неговите планове, цели и методи, защото животът на Христа е наш учебник. Този божествено-човешки Спасител стои пред нас и протяга ръце с поканата: “Дойдете при Мене…. и Аз ще ви успокоя…. Игото Ми е благо и бремето ми е леко” (Матей 11:28-30).

Христовият живот е едно съвършено откровение на Божия характер. Тогава в какво се състои нашият дълг? Павел ни казва какъв е той. Сам Христос се разкри пред Павел, когато той преследваше светиите, затова Павел заявява в Деяния 26:19 “….не бях непокорен на небесното видение”.