ПОЛЗИТЕ ОТ ЯРКАТА СЛЪНЧЕВА СВЕТЛИНА

Когато светлината навлиза в очите, фоторецепторите я превръщат в нервни импулси, които достигат до оптичния нерв в мозъка. Импулсите задействат хипоталамуса, който на свой ред изпраща невротрансмитери, за да регулират автоматичните функции на тялото (като кръвно налягане, телесна температура, дишане, храносмилане, пулс, настроение, имунна и хормонална модулация и часовите ритми). Сезонното  афективно  разстройство  е широко  разпространено  в  се­верните ширини като скандинавските страни и Аляска. Хората от Поляр­ния  кръг в  Норвегия  разбират ценността на слънчевата  светлина:  през зимата буквално всички страдат от него. Те се справят с проблема, като поставят светлинни станции на много улични ъгли (точно както ние тук имаме бензиностанции на много улични ъгли).

Умерените количества светлина може да са полезни за превенция на рака. Учени от Вашингтонския университет са установили, че хората от Северните щати (които по принцип получават по-малко светлина)  имат рак на дебелото черво с 50 до 80 процента повече от мъжете в Южните щати. Това засяга също и жените, макар и в по-малка степен. Учените са открили, че мъжете, които се излагат един час на ярка свет­лина още сутринта, имат повишение на лутеинизиращ хормон. Лутеинизиращият хормон, който  се произвежда от хипофизната жлеза,  спомага за регулирането на половите процеси при мъжете и жените. При мъжете този хормон стимулира производството на тестостерон. Определянето на количеството на този хормон е стандартна стъпка при изследване плодо­витостта и при двата пола. Ярката светлина допринася също за хормо­налната регулация и при жените. В едно проучване учените откриват, че ярката светлина помага за регулирането на месечния цикъл при жените, които имат дълги и нередовни менструални периоди. В по-селскостопанските общества от миналото фермерите и техните съпруги излизат навън и се излагат на ярката слънчева светлина всяка су­трин, докато си вършат работата. Това може да обясни защо проблемите с ерекцията и нередовните менструални цикли са били много по-рядко сре­щани в онези дни. Нашите прадеди са имали нормална сексуална функ­ция, когато са били на 60, 70 и дори 80 години. В много случаи това се е дължало на положителното влияние на ярката слънчева светлина, прони­кваща през очите.

,,Изгубеното изкуство на мисленето“  Издателство ,,Нов живот“