„Преминаването от безполово към полово размножаване е със сигурност най-важната причина за усъвършенстването на биологичните видове и преминаването им в по-сложни форми на организация“ (7). Това са думи на известния еволюционист R. Kaplan (1972), който дебело подчертава, че произходът на половете и половото размножаване били едно от най-важните открития на еволюцията, тъй като чрез него е възможно значително по-бързо да се постигне преминаването от един вид в друг и появата на по-висшите биологични видове.

Еволюционната теория учи, че „половото размножаване е възникнало в хода на еволюцията като активен защитен механизъм срещу вредните фактори на външната среда“ (Hoff и сътр., стр. 109), т.е. като механизъм в борбата за съществуване.

С позицията си относно възникването на пола и половото размножаване в биологичния свят еволюционната теория се натъква на редица противоречия. Ето някои от тях:

1) Най-същественият биологичен белег при половото размножаване е „смесването на наследствения материал (генетичната информация) на два индивида от един и същи вид, което води до възникването на нов генетично специфичен индивид“ (Hoff и сътр.). В генетиката този процес се нарича рекомбинация и при него не възниква нова генетична информация, а става комбиниране на съществуващата. Можем да го сравним с играта на карти: при размесването на картите и последващото раздаване се получава ново подреждане, но картите си остават едни и същи. Така при половото размножаване никога не може да възникне нов биологичен вид, а се получава нов индивид от същия вид, но със специфична генетична информация. А, както вече стана дума, кодираната генетична информация е най-същественият и неизменяем специфичен белег, който отличава биологичните видове един от друг. При оплождането генетичната информация остава непроменена. И така, при едновидовото полово размножаване не може да възникне никога нов вид. Всеки животновъд и растениевъд добре знае, че при развъждането от една крава ще се роди винаги крава и от пшеницата никога няма да се получи слънчоглед.

2) Ако причината за възникването на половото размножаване е борбата за съществуване, как стои въпросът днес с хилядите биологични видове, които се размножават по безполов път или пък двата пола са обединени в един индивид? Тези видове са или неконкурентноспособни и отдавна вече не би трябвало да съществуват, или в най-добрия случай днес трябва да има изобилие от междинни форми на размножаване. Такива форми обаче не съществуват! А това показва, че едва ли борбата за съществуване е причина за възникването на разделнополовостта. Подкрепя ни и становището на Hoff и сътр. (1999) за отрицателните страни на двуполовостта: по-слаба биологична конкурентност, „разреждане“ на генетичния материал, търсене на партньори и т.н. Това дава основание на авторите да определят разделнополовостта като „еволюционен парадокс“ и да си поставят въпроса „Как е могъл изобщо принципът на сексуалността да се наложи в хода на еволюцията? “ (стр. 106).

3) Математически погледнато, е невъзможно да се появят едновременно еднакво развити и функционално активни всички компоненти, осъществяващи половото размножаване: клетки, тъкани, органи, механизми, други системи и т.н.

4) Фактически половият акт е само част от механизмите при реализирането на половото размножаване. Събирането на двата пола (сексуалното поведение) е една от най-атрактивните области в биологията изобщо. Дали този програмиран инстинкт може да е плод на еволюционно развитие, или като всяка генетична програма трябва да има друг произход?

5) Да погледнем този въпрос и от морално-етична гледна точка: как еволюционната теория ще обясни тъжния факт, че най-висшият биологичен вид — човекът, съзнателно и целенасочено е създал от един от компонентите на половото размножаване (половия акт) високопечеливша сексуална индустрия, която е унищожила и унищожава милиони хора? Може ли сексиндустрията и проституцията да се приемат като селекционно предимство в еволюционното усъвършенстване на Homo sapiens? Ако еволюционната теория е права, че половото размножаване се е появило и развило като важен механизъм в борбата за съществуване, то човекът отдавна трябваше да е станал „свръхчовек“… Злоупотребата с този красив Божий дар никога няма да направи човека по-усъвършенстван биологичен вид. В животинския свят такава злоупотреба никъде и под никаква форма не се среща.

6) Клонирането е метод на безполово размножаване, при което става възпроизводство на генетично идентични индивиди. От гледище на еволюционната теория е необяснима тази огромна стъпка назад в развитието – връщане към примитивните форми на безполово размножение.