Помагат ли крясъците вкъщи?
(1 част)
Емоционална интелигентност – способността да управляваме чувствата си. В семейството показваме точно колко сме емоционално интелигентни, защото там е трудно да се преструваме.
Гневите ли се? Успявате ли да изразявате гнева си? А да го управлявате?
Тези въпроси изразяват три важни момента.
Първо, нормално е да изпитваме чувството гняв. То ни показва, че някой ни е засегнал. Дори моралният компас, Библията, казва: „Гневете се, но без да съгрешавате“ (Ефесяни 4:26).
Второ, трябва да изразяваме чувството гняв. Иначе ще „избухнем“ чрез психични и физични проблеми: неконтролируема ярост, депресия, сърдечно съдови болести и много други.
Трето, трябва да управляваме начина, по който изразяваме гнева си: ЦИВИЛИЗОВАНО.
„Да се ядосваш значи да наказваш себе си за грешките на другите“ (Балзак).
Съгласни ли сте с Балзак? Защо да или защо не?
ВАЖНО! Не става въпрос за това никога да не изпитваме гняв, а да го изразяваме социално приемливо, по един спокоен начин, с уважение към личността на другия.
Едно основно положение в Когнитивно-поведенческата терапия е, че мислите предшестват емоциите. Иначе казано, ще изразяваме чувството гняв според представата, която сме си създали за него: кога да възниква, как да го изразяваме, към кого, мотивите за него и т.н.
Пример: В моето семейство не общувахме много задушевно и открито. Когато някой се ядосваше на другия, най-често изразяваше това чрез гневен изблик или затваряне в себе си: викове или сърдене. Когато започнах да се занимавам с психология, осъзнах, че съм „попила“ този модел от семейството и все още понякога се поддавам на тази заучена реакция, въпреки че осъзнавам, че не е градивна.
ВАЖНО! Според Когнитивно-поведенческата терапия нашето поведение не се предизвиква директно от случката (активиращото събитие – А): ние първо анализираме активиращото събитие според нашия мироглед (Б), а след това реагираме (последици – В). Ако връзката събитие – поведение беше директна, тогава определена случка винаги щеше да предизвиква в нас определена реакция: обида → крясъци. А в повечето случаи не е така.
Според Когнитивно-поведенческата терапия нашето поведение е една от (В) последиците в модела АБВ. Когато мислим ясно, (А) активиращото събитие трябва винаги да се анализира с оглед на нашите (Б) мироглед преди да има каквито и да е (В) последици.
А Активиращо събитие → Б Мироглед → В Последици
Мисленето от А-към-В, където хората прескачат средната стъпка Б (мироглед), се определя като „изкривено мислене“ от д-р Албърт Елис, когото много хора смятат за бащата на КПТ.
Ако смятаме, че почти няма никакъв начин да влияем върху чувствата си – че събитията и ситуациите директно причиняват нашите емоции и поведение – ние също се ръководим от изкривено мислене.
Пример: Аз много често забравям неща. Например веднъж тръгнахме да подаваме документи за преференциално паркиране към общината. Бях сложила джоба с документите върху шкафчето за обувки, което е точно до входната врата. Излязохме, качихме се в колата, потеглихме по пътя. И тогава видях, че в ръцете ми няма нищо.
Ако вие сте мъжа ми, какво ще направите?
Както винаги, има два варианта:
А. Гневен изблик: Вечно забравяш нещо! Не знаеш ли, че тръгваме да подаваме документите. Сега трябва да се връщаме обратно… и т.н. Всъщност може да бъде доста по-лошо, ако последват взаимни обиди и крясъци.
Но разумът трябва да управлява чувствата. Когато усетим, че гневът напира, трябва да преброим до колкото е необходимо и да се запитаме: Крясъците/Раздразнителността ще решат ли проблема? Ако се скараме, ще се появят ли документите? Не. Кавгата не решава проблема, а това всъщност е най-важното.
Това не означава, че аз не съм виновна за разсеяността си. Аз също трябва да положа повече усилия да не забравям: например да си напиша бележка на вратата.
Б. Спокойна реакция: Мъжът ми просто обърна колата и взехме документите.
Малките ежедневни „камъчета“ най-често обръщат колата и довеждат до развод. Затова в брака трябва на първо място да има взаимна ДОБРОНАМЕРЕНОСТ. Аз трябва да си взема поука от този случай и следващия път преди да изляза за някаква важна задача, да проверя дали съм взела всичко необходимо. Мъжът ми пък трябва да се въоръжи с повече търпение, защото в случая аз съм предприела някакви стъпки да не забравя – сложила съм документите на шкафчето, не съм постъпила небрежно и безотговорно. Взаимната добронамереност и взаимната прошка са главните фактори, които могат да бъдат ефективна профилактика на гневната реакция.
И както споменахме няколко пъти на семинара – главният фактор е житейската ни философия. Ако се ръководим от златното християнско правило „Прави на другия това, което искаш той да прави на теб“ (Матей 7:12), е по-вероятно да проявим търпение, състрадание, добронамереност.
ВАЖНО! Не е задължително да се ядосваме, вбесяваме, крещим, удряме и т.н., когато някой ни провокира. Ако се насочим към решаването на проблема, вместо към критикуването на другия, ще имаме много по-добри отношения в брака.
ГНЕВЪТ И ХАРАКТЕРЪТ
Според някои гневните изблици и бурната реакция са показател за силен характер. Според други те са израз на слабост. Какво мислите вие? Дайте примери.
„Силата на характера се състои от две неща – сила на волята и сила на самоконтрола. Много млади хора бъркат силната и неконтролируема страст със силата на характера. Но истината е, че човекът, който е роб на страстите си, е слаб човек. Истинското величие и благородство на човека са измерва чрез силата на чувствата, които той подчинява, а не чрез силата на чувствата, които владеят и подчиняват него. Най-силната личност и тази, която макар и чувствителна към неправди и обиди, въпреки това обуздава импулсите си и прощава на враговете си. Такива хора са истински герои“ (Уайт, Е. Ум, характер, личност. Кн. 4. С. 109, изд. „Нов живот“, 2001).
Кога крещим – когато сме безсилни да се справим с проблема по спокоен начин.
Или, с други думи, когато имаме слаб характер.
Можем ли да изказваме спокойно забележки и да приемаме спокойно забележки? В България най-често викаме и негодуваме, когато се оплакваме от някого. Помага ли това за разрешаване на проблема?
Пример: Моят дядо и баща ми нямаха добро общуване. Тъй като баща ми се напиваше и вдигаше скандали, дядо ми се срамуваше от него. Обаче изразяваше чувствата си само чрез периодични гневни изблици. Никога не сядаха двамата да говорят или обсъждат проблемите. Явно докато баща ми е бил малък, му е позволявал да прави каквото си иска (разрешителна стратегия) и баща ми наистина си правеше каквото си иска. Веднъж баща ми пак направи нещо нередно (не си спомням точно какво) и дядо ми направи следното: не искаше да сяда са една маса с него да ядат, не искаше да му говори и баба ми носеше на баща ми храната в стаята му. Разминаваха се като бързите влакове на гарата в Горна Оряховица.
Въпрос: Според вас води ли такова поведение до разрешаване на проблема? Защо да или защо не? Силен характер ли изразява това поведение или слаб?
Когато пораснах, си дадох сметка, че съм усвоила точно този модел на общуване: сърдене, бягство от проблемната ситуация, неумение за открит и откровен разговор, периодични изблици на гняв. Те създаваха и на мен проблеми в общуването в семейството. Някои от тях и сега все още се опитвам да преодолея.
Пример: Като тийнейджър вътрешно и външно негодувах от поведението на баща ми. Чувствах се много нещастна. И какъв изход намирах: това, което бях видял в поведението на моите роднини – бягството. Два пъти бягах от къщи – веднъж у една съученичка, втория път – при една състудентка. Налагаше се майка ми да идва да ме търси, да ме моли да се прибера. Разрешиха ли се проблемите с бягство? Не. Всеки от семейство продължи да си постъпва по същия начин.
ВАЖНО! кой е по-добрият вариант? За да се реши даден проблем, трябва и двете страни да искат да го разрешат и да седнат да го обсъдят. Без открито и добронамерено общуване не може да се разреши нито един проблем.
ИЗСЛУШВАНЕТО е решаващо за разрешаването на конфликти, особено вкъщи.
Слушането е умение, на което трябва да се научим с усилие на волята. Да повторим думите на апостол Яков от семинара: „Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи” (Яков 1:19). Те обобщават основните съвременни психологически принципи на доброто общуване: повече да слушаме, по-малко да говорим и да контролираме гнева си.
Често се правят грешки, които ни превръщат в лоши слушатели.
- Прекъсваме – това означава, че слушаме другия не за да го разберем, а за да измислим отговор, и не обръщаме внимание на думите му. Това е обидно за говорещия.
- Не гледаме говорещия, а някъде в пространството – това показва незаинтересуваност, недоверие, невнимание или гняв. Гледате ли се в лицето, когато говорите с партньора или приятеля си? Ако не се гледате, е време да се замислите сериозно за отношенията си.
- Отегчение – О, това съм го чувал толкова много пъти! И изключвате мозъка си. Но ако се замислим защо другия го повтаря толкова често, най-вероятно ще намерим разрешение на проблема.
- Подбираме информацията – чуваме само това, което ни изнася.
- Отбраняваме се – изкривяваме и приемаме думите за атака срещу нас самите. Например съпругата се възхищава от новата пералня на съседката, а съпругът избухва и я обвинява, че е все недоволна от количеството на парите, които носи.
- Не сме чувствителни – не обръщаме внимание на чувствата, които се крият зад думите и езика на тялото.
Пример: Съпругата: Постоянно те няма вкъщи и трябва все сама да се справям с всичко! Чувствам се много уморена.
Съпругът: Не е вярно! Тази седмица три пъти не съм закъснявал.
В случая съпругата не се интересува от точната бройка на дните, когато е закъснял, а от вниманието и помощта на съпруга си. Тя иска той да ѝ обърне внимание и да ѝ помогне, а не да се оправдава. Също така думата „постоянно“ не означава, че тя наистина мисли, че съпругът ѝ „постоянно“ го няма. По-скоро това е израз на нейното недоволство, а не на статистика. Съпругът не „чува“ скритото послание.
За да сме добри слушатели, трябва наистина да се интересуваме от чувствата и настроението на човека до нас. Ако искаме да ни изслушват, трябва и ние да изслушваме другите.
ВАЖНО! в основата на доброто общуване стои нашият мироглед. Дали ще бъдем добри слушатели се определя от модела ни на мислене: егоизъм или алтруизъм.
Няколко практични стъпки за спокойно общуване без гневни изблици можете да прочетете във втората статия по темата: „Без крясъци вкъщи“.
Йорданка Дейчева, психолог; ydeicheva@facebible.bg
