ПОМНЕТЕ ОСОБЕНО НУЖДАЕЩИТЕ СЕ ЧЛЕНОВЕ НА ЦЪРКВАТА

„И така, доколкото имаме случай, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра“. (Гал.6:10)

В известен смисъл Христос възлага върху църквата Си дълга да се грижи за нуждаещите се сред своите членове. Той страда, когато бедните са оставени в периферията. Винаги ще ги има сред нас и Той полага върху църковните членове личната отговорност да се грижат за тях. Както членовете на едно истинско семейство се грижат един за друг, като служат на болните, подкрепят слабите, обучават невежите и неопитните, така трябва и „семейството на вярата“ да се грижи за своите нуждаещи се и безпомощни членове.

Дълг на всяка църква е да взема внимателни и благоразумни мерки за грижата относно своите бедни и болни.

Всяко пренебрежително отношение от страна на тези, които се смятат за Христови последователи, всеки отказ да облекчат нуждите на свой брат или сестра, носещи бремето на бедността и потисничеството, се записва в небесните книги като дело, сторено на Христос. Какъв ден на разплата Господ ще има с много, много хора, които споделят думите Му с другите, но не проявяват съчувствие и уважение към свой брат във вярата, който няма този късмет и успех в живота като тях.

Истинският християнин е приятел на бедните. Той се отнася към своя смутен и нещастен брат, както би се отнасял към деликатно, нежно и чувствително цвете. Бог желае Неговите работници да се движат сред болните и страдащите като вестители на Неговата любов и милост. Той ни наблюдава как се отнасяме един към друг, дали се държим подобно на Христос към всички – богати и бедни, висши и нисши, свободни и роби.

Няма съмнение по отношение на бедните. Трябва да им се помага на всяка цена, при всеки възможен случай.