„Затова всякога ще бъда готов да ви напомням за тези неща, макар да ги знаете и да сте утвърдени в истината, която сега държите.“ (2Петр.1:12)
Независимо колко дълго сме пътували в пътя на вечния живот, ние често се нуждаем да изброяваме милостите на нашия Небесен Отец и да черпим надежда и кураж от обещанията в Словото Му. Апостол Петър осъзнава стойността на постоянната бдителност в живота на християнина и се чувства подбуден от Светия Дух да внуши на вярващите колко е важно да бъдат особено внимателни в ежедневието си.
„Винаги ще ви напомням“. О, само ако помнехме нещата, които имат връзка с нашето вечно благополучие, нямаше да участваме в никакво празно и глупаво говорене! Делото на живота ни е пред нас. От нас зависи неуморно да бдим за нашето призвание, като внимаваме в простичките указания, съдържащи се в Божието свято Слово.
Много са грешните неща, които позволяваме да се изговарят, без да ги забележим, когато чрез благочестивите си разговори можем да дадем пример за праведност, служещ за укор на злите. Не бива чрез примера си да показваме, че вършенето на зло сякаш е позволено. Имаме небе, което да спечелим, и ад, който да избегнем. В големите църкви има особена опасност от понижаване на стандарта. Където са събрани мнозина, някои стават по-склонни да бъдат небрежни и несериозни, отколкото биха били, ако са изолирани и принудени да бъдат сами. Но дори и при неблагоприятни обстоятелства можем да бдим в молитва и да бъдем пример за благочестиви разговори, които ще са мощно свидетелство за правдата. Не можем да си позволяваме да изричаме думи, които биха обезкуражавали нашите ближни по християнския им път. Христос е дал живота Си, за да сме способни да живеем с Него в слава. През цялата вечност Той ще носи върху ръцете Си белезите от грубите пирони, с които е бил прикован на Голготския кръст.
Сега се подготвяме за бъдещето, за вечния живот. И много скоро, ако сме верни, ще видим портите на Божия град, които ще се разтворят, за да влязат през тях във вечното си наследство народите, опазили истината.