Един стопанин и синът му работили заедно на полето. Бащата казал на момчето да изхвърли всички големи камъни в близкия ров, за да не им пречат при изораването на земята. След като работили дълго време, синът извикал: „Татко, тук има една скала, която даже не мога да помръдна, въпреки че направих всичко възможно.”
„Не, синко – отговорил бащата, – не си направил всичко възможно, щом не си ме повикал на помощ. Аз мога да ти дам силата, от която се нуждаеш.”
Бащата дошъл при момчето и му помогнал. Като обединили силите си, те с лекота отместили упоритата скала.
Много често ние правим всичко възможно да носим някой тежък товар или да разрешим някой труден проблем, но без успех. След като сме направили най-доброто, което можем, ние се чудим защо сме се провалили. Тогава нашият небесен Баща любящо и търпеливо ни напомня, че трябва да се научим да разчитаме на Него, и че не сме направили всичко възможно, докато не Го потърсим за помощ.
Нека спрем да се мъчим да отместваме камъните на проблемите и трудностите в нашия живот, които далеч надвишават силата ни. Както израилтяните в древността, нека призовем Господ да ни избави от всичките ни беди.

„Те Викат към Господа в бедствието си; и Той ги избавя от утесненията им.“ Псалом 107:19
БОЖИЯТА СПОСОБНОСТ НЕ Е ОГРАНИЧЕНА ОТ НАШАТА НЕСПОСОБНОСТ