ПОМОЩ САМО В ХРИСТА

“Не бой се, защото Аз съм с тебе; Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; Ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с праведната Си десница” (Исая 41:10)

Всички, които са спасени в Божието царство ще трябва да воюват в не една битка срещу сатана. Той ще приложи всякакви средства за да ви спечели на негова страна, защо така би ни наранил много, би отслабил нашия кураж и стоварил тежко бреме от грижи върху нас.  Колкото повече опазваме нашето християнско единство и решимост да познаем и разберем за себе си пътя на живота и спасението, толкова по-малко върху нас ще се усеща влиянието на света. Колкото повече опознаваме Исус, толкова повече ще искаме да научим още за Него и ще се чувстваме още по- неопитни за онези неща, които имат и вечна стойност. Ние искаме правият дух, духът на поучението, чрез когото ще пожелаем да учим в Христовото училище уроците на смирение и кротост. “ Погледнете на Мене” – казва ни небесния Учител – “защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите мир за душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко”. /Матей 11:29,30/

Игото и бремето стават тежки, когато решим сами да ги носим и да ги правим по наши собствени мерки. Нуждаем се от Христовата кротост- тогава дребните неща няма да ни дразнят. Може да сме ревностни в работата, но това не е всичко, от което се нуждаем. Ние имаме нужда от истинско християнско съчувствие. Нашето лично “Аз” и нашата воля трябва да се топят в Христа. Нам са нужни очи, които гледат единствено на Божията слава. Трябва непрекъснато и трескаво да работим за честта и прославата на нашия Бог.

Здравината на принципите ни ще бъде изпитана, а силата на верността ни ще бъде доказана. Лукавият никога не спи. Той притежава свободен достъп до душите, защото не обръщат внимание на предупрежденията, които Бог им дава. Толкова много хора просто канят врага да ги изкушава. Вървят толкова безгрижно и невнимателно в пътя си, че стават лесна негова плячка. Така широко отварят портата на цитаделата на душата си, че приканват сатана да влезе и поставят себе си в обстоятелства, при които неизбежно попадат в примките му. Ние трябва да останем и бъдем народ, който Бог е предназначил да събира Божествените лъчи светлина от слънцето на Правдата и да разнасяме тази свeтлина сред нравствения мрак, в който тъне земята.