Едно 8 годишно момче учило в училище как се развиват растенията. Било заинтригувано как малкото семенце, което покълва в пръста, може по-късно да пробие земята и да се появи като растение.

По това време заедно със семейството си то било на погребението на техен роднина. По време на службата свещенослужителят говорил за окончателното възкресение на нашите тела.

Няколко дни по-късно семейството минавало покрай гробището и момчето отбелязало: „Тук посаждат хората.” В малкия си ум то свързало посяването на семената в земята и заравянето на телата при смъртта.

Апостол Павел използва същата илюстрация за посяване на семе, за да опише смъртта, погребението и възкресението на вярващите от Коринтската църква (I Коринтяни 15). Той казва, че макар тялото на вярващия в Христос да се заравя в земята, един ден то ще възкръсне за нов живот (cт.42). Нашето естествено тяло е слабо, но духовното ни тяло ще бъде свободно от болест, старост и смърт (cт. 43-44). Новото ни тяло ще бъде прославено, надарено със сила и подобно на Исусовото възкресено тяло.

Ние чакаме с нетърпение този ден, когато тръбите ще затръбят, мъртвите в Христос ще възкръснат и „ние ще се изменим” (cт.52). Докато чакаме този ден, нека да разпространяваме добрата Вест за победата над смъртта, която имаме чрез Исус (cт.56-57).

„Не всички ще починем, но всички ще се изменим.“ I Коринтяни 15:51

ХРИСТОВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ГАРАНТИРА НАШЕТО.